В безкрайна благодат Бог е дал на човечеството дара на Своя Възлюбен Син. Повече Той не можеше да даде. По-малко не би задоволило нашата нужда. Като грешници в невъзрастни години, ние се нуждаехме от Поручител, Жертва, Спасител, Избавител. Като светии, готови да се отклонят, склонни да се препънат, всъщност провалящи се и падащи, ние се нуждаем от Пастир, който да води, Първосвещеник, който да помага, и Застъпник, който да възстановява и да помага.
Всичко това се съчетава в Христос на Бога, Който ни е даден като наш. В Него е цялото превъзходство и цялата пълнота. Той удовлетворява всички Божествени изисквания в превъзходството на Своята Личност. Той посреща всички човешки нужди чрез добродетелите на Своето дело. Христос е всичко за Бога и всичко за нас. Приемайки Христос (Йоан 1:1), ние Го приемаме в цялата Му пълнота, ставаме приети във всички Негови добродетели, стоим пред Бога в пълната стойност на Неговото дело и ставаме жизнено и духовно „съединени с Господа,“ отсега нататък да бъдем считани за „в Христос Исус“ (Ефесяни 1:1).
По-високо от това никой не може да се издигне. По-близо от това никой никога не може да бъде. По-скъп на Бога от това да бъде обичан от Него със същата любов, с която Той обича Своя Син (Йоан 17:23), е невъзможно. И всичко това винаги е вярно за всички, които принадлежат на Христос, които са Христови, и в които Христос е, винаги и навсякъде. И няма разлика, няма различие.
Но тази удивителна благодат, този чудесен дар, трябва да бъде приет с пълно доверие, осъзнат с пълна наслада и използван при всякакви условия. Всичко е в Христос, и „Христос е всичко“ за Неговия вярващ народ. Но Той трябва да бъде приет във всички превъзходства, които притежава, и използван във всички длъжности, които заема. Това е прерогатив на вярата. Тя Го приема като Спасител. Тя се предава изцяло на Него като Пазител и Защитник (2 Тимотей 1:12). Тя Му се доверява като Първосвещеник и радостно признава: „имаме такъв Първосвещеник“ (Евреи 8:1). Тя черпи и използва „пълнотата“, която е в Него (Колосяни 2:9). Тя научава и радостно признава Неговото Господство и се покланя с любяща вярност и послушание на Неговото Слово. Тя намира всичко свое в Христос. Тя не иска нищо повече и не търси нищо различно, защото намира радостта си в Христос и не познава друга част.
Бог е дал всичко Свое, като е дал Христос. И пълнотата на живата вяра през целия земен живот е да открием какво е съхранено в Христос за настояща употреба и да му се наслаждаваме в душата, във все по-нарастваща пълнота. Благословеното занимание на вечността ще бъде да откриваме още по-пълно какво е наше в Христос. Не толкова в непрестанни, свежи дарове и нови ресурси, а в това Бог да открива и разкрива в Своите прославени синове и светии всичко, което е тяхно в Христос, Когото Той отдавна е дал, Когото те са посрещнали с проста вяра и се наслаждават дори сега да Го притежават като „Напълно прекрасен“, заради Когото с радост се отказват от всички земни придобивки, считайки ги за „отпадъци“, „заради превъзходството на познанието на Христос Исус“ (Филипяни 3:8), техния Господ. Колко радостен, спокоен и свободен трябва да бъде животът, и колко стабилен, пълен и светъл пътят и свидетелството на онези, които намират всичко свое в Христос, за които Христос е всичко и всичко, навсякъде и винаги.
Именно това хранене с Христос, живот чрез Христос и живот за Христос прави живота на християнина като небе на земята.
