Всичко се променя, когато Го видим в Словото! Тогава Библията светва: тя е като нова книга за нас! Във „всичките Писания“ Неговите разнообразни слави сияят и за нас.Това е основната цел на Библията. Тя не е просто историческа книга, а божествено вдъхновен том, който ни дава познание за Бога; и колкото повече напредваме в това, толкова повече хвалените резултати от германизираната критика на нейните свещени страници се оказват по-лоши от суета.
Първото писание, за което се споменава, е „свитъкът на Книгата“, и то говори изцяло за Исус, изпълнителя на Божията воля. И това писание е документ, до който човешката ръка не може и не бива да се докосва! Разрушителните усилия на невярващия критик не са го достигнали. То говори и за нашия Господ Исус Христос.
В небесния запис на съветите на Божеството – във вечния свитък – е писано за Него: „Радвам се да върша Твоята воля, о, Боже Мой“ (Псалм 40:8; Евреи 10:7). Той е предметът на този свитък, като идва да върши Божията воля и като се радва на нея; но колко много включваше това!
„Ето, идвам да върша Твоята воля“, каза Той; и „Тяло си Ми приготвил“ (Евреи 10:5).Това беше необходимо, за да може така, като човек, на мястото на послушанието, Той да има „ушите“ от Псалм 40:6. Продължавайки по този път, надигащата се буря от клевети и срам започна безмилостно да го бие, но Той беше посветен на Божията воля и нямаше да се върне назад. Безброй злини се сгъстиха около Него!
„Тези, които ме мразят без причина“, каза Той, „са повече от космите на главата ми.“Те Го биеха. Те скубеха косата от бузата Му. Те плюеха върху Него. Той не се обърна нито надясно, нито наляво, но продължи напред по пътя на Божията воля.
Какво знаеха за това религиозните хора, които викаха за живота Му? Те мислеха, че Бог е против Него – че Той е поразен от Бога и измъчван! Когато Го видяха, те не Го оцениха; те Го презряха и отхвърлиха.
А какво да кажем за Исус? – Той „презря срама“, който Му натрупаха; но Той не презря кръста – Той „изтърпя“ това! Да, и Той трябваше да го изтърпи, във всичките му ужасни дълбини на скръб и страдание, ако Божията воля трябваше да бъде изпълнена. В тези неизследвани дълбини Го понесе Неговата любов към Неговия Бог и Отец.
За естественото око Неговият път изглеждаше напълно погрешен, но в преданост към Божията воля Той продължи напред. Той погледна в тъмната чаша, която трябваше да изпие, и макар пот като кръв да падаше от Него, Той взе чашата и я изпи – „Да бъде Твоята воля“, каза Той.
Той завърши делото, за което дойде. Той прослави Бога на земята. Той беше могъщият. Всеки друг би бил смазан под тежкото бреме на греха и осъждението, което Той понесе, когато изтърпя кръста, когато уреди за Божията слава въпроса за доброто и злото.
Възкръсвайки триумфално от гроба, Той ни доведе, според Божията воля, до Себе Си – „ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъж“; и „Този, Който освещава, и тези, които са осветени, всички са от един: поради което Той не се срамува да ги нарича братя.“
Чудесен факт! Неговите братя.И като възкръснал Човек Той каза: „Възлизам при Моя Отец и вашия Отец; и при Моя Бог и вашия Бог“ – така ни поставя в същото отношение като Себе Си с Бога; и всичко това е в съгласие с Божията воля.
Колко още включва тази воля, може би няма да разглеждаме тук; но Исус е Изпълнителят ѝ. Божието благоволение процъфтява в Неговата ръка! Благословен, обожаван Господ и Спасител.
