Богатства на благодатта
В своето послание до ефесяните Павел спомена „неизследимото богатство на Христос“ (Ефесяни 3:8) и заяви, че е бил назначен от Бога да провъзгласява тази дълбока истина сред езичниците. Проявявайки към нас благоволение, което никога не бихме могли да заслужим, Бог осигури Своя възлюбен Син като заместник, който щеше да умре на наше място. Чрез проливането на Неговата скъпоценна кръв е налично изкупление и е възможно прощението на греховете. Всичко това, ни е казано, е „според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7). Това е велика тема за хваление – такава, която ще занимава светиите през цялата вечност. Наистина, в идните векове Бог ще покаже „преизобилното богатство на Своята благодат в Своята доброта към нас чрез Христос Исус“ (Ефесяни 2:7). Някога бяхме мъртви в греховете си, далеч от Бога и без надежда, но чрез Неговата милостива намеса Той ни достигна в нашето изгубено състояние и ни въздигна до небесните места, където сега седим с Христос. Това е преизобилното богатство на Неговата благодат, което води простения грешник до слава!
Богатства на славата
В същото послание и в други, Павел пише за богатствата на Божията слава. Това велико дело на спасение в „съдовете на милостта“, които са били приготвени за слава, демонстрира „богатството на Неговата слава“ (Римляни 9:23). Трябва да видим това ясно, и Павел се обърна към Бога в молитва, за да могат светиите в Ефес да бъдат просветени, за да схванат надеждата на Божия призив и да оценят „богатството на славата на Неговото наследство в светиите“ (Ефесяни 1:18). Забележете, че Павел не мислеше за наследството на вярващия, а за собственото наследство на Бога в Неговия изкупен народ. Бог е бил обогатен вечно чрез кръста. Неговата благодат е била преобразена в слава.
Не бива да мислим, че тези „богатства на славата“ имат само бъдещо значение. Във втората си молитва в Ефесяни, Павел умоляваше Бога чрез Своя Дух да укрепи Своя народ със сила „според богатството на Неговата слава“ (Ефесяни 3:16). Следователно е налично изобилно снабдяване, защото „според“ тези богатства Бог дава на Своя народ силата, от която се нуждаят, за да приемат Неговата истина и да живеят за Него. Неговото даване не е „според нашите нужди“, а „според богатството на Неговата слава“. Колко прекрасно! Според същите тези „богатства в слава“, които са на Негово разположение, Бог е в състояние да посрещне всички нужди на Своя народ сега (Филипяни 4:19). Колко различни са тези нужди – но всички ресурси са на разположение за целия Негов народ. Той не дава „от“ тези богатства – защото ако го правеше, можехме да си помислим, че снабдяването може да намалее. По-скоро, Той дава „според“ тези богатства чрез Христос, единствения Посредник.
Богатства на добротата
В своето послание до римляните Павел пише за „добротата, търпението и дълготърпението“ на Бога (Римляни 2:4). Такава „доброта“ трябва да ни доведе до покаяние, докато осъзнаваме колко виновни сме пред Него и колко заслужаваме Неговия праведен съд заради греховете си. „Богатството на Неговата доброта“ никога не трябва да бъде презирано от грешника. В това послание Павел демонстрира забележителната доброта на Бога в привеждането на езичниците в благословенията на евангелието. На друго място той заявява, че това е било „тайна“ – нещо, което не е било разкрито в по-ранни времена. Църквата е тялото на Христос, и Той е нейната глава. Езичниците, както и евреите, са били включени в това тяло, като Христос в нашите сърца е „надеждата на славата“. Бог сега е разкрил „богатството на славата на тази тайна“ (Колосяни 1:27).
Както Неговата благодат ни е довела до слава, така и Неговата доброта е направила същото. Това спасение за езичниците, пише Павел, е станало чрез „падението“ на Израел. То ни е донесло „богатства“ (Римляни 11:12). Такива богатства са дошли при нас от неограничения Божи запас. С право можем да възкликнем: „О, дълбочина на богатството, както на мъдростта, така и на знанието на Бога! Колко неизследими са Неговите присъди и Неговите пътища са непостижими!“ (Римляни 11:33). Загрижеността на Павел беше вярващите да влязат в „богатството на пълната увереност в разбирането“ на тези прекрасни истини (Колосяни 2:2). Нека желаем това, докато признаваме какво е направил Бог за нас в Христос.
Вечни богатства
Две последни новозаветни писания говорят за богатства. Моисей, ни е казано, е бил човек на вярата. Богатството на Египет не го е привличало. Вместо това той е избрал да сподели съдбата си с Божия народ и да страда „позор“ заради Христос, чието идване е очаквал. Само помислете за това! Той е оценил нещата и е сметнал „позора на Христос за по-голямо богатство от съкровищата в Египет“ (Евреи 11:26). Неговата перспектива е била правилна, защото вниманието му е било насочено към вечните неща. Христос е бил по-важен за него от всичко друго. Ако „позорът на Христос“ е струвал повече от съкровищата на Египет, каква стойност може да се придаде на славата на Христос?
Подобно на Моисей, ние се нуждаем от вечна перспектива. Страданието за Него сега трябва да се очаква, но то ще бъде последвано от слава. И каква слава ще бъде това! Когато Новият Завет завършва, ни се представя ангелска компания, провъзгласяваща хваленията на Господа и заявяваща: „Достоен е Агнецът, Който беше заклан, да приеме сила, и богатство, и мъдрост, и мощ, и чест, и слава, и благословение“ (Откровение 5:12). Забелязахте ли втория атрибут? Той е достоен за вечни богатства за всичко, което е направил.
В химн 946 от сборника с химни „Свещени песни и сола“ на Айра Санки, Хати Е. Бюел пише:
Моят Баща е богат на къщи и земи,
Той държи богатството на света в ръцете Си!
От рубини и диаманти, от сребро и злато,
Неговите съкровищници са пълни – Той има несметни богатства.
Аз съм дете на Цар! Дете на Цар!
С Исус, моя Спасител, аз съм дете на Цар!
Всичко във вселената е Негово, но Той има прекрасни духовни богатства, които иска да сподели със Своите деца. Като Негов народ, нека се грижим за истинските богатства.
