ВЪПРОС:
Защо някои християни се наричат „евангелски“, докато други се наричат „фундаментални“? Какво означават тези два термина?
ОТГОВОР:
Несъкратеният Речник на Рандъм Хаус на бюрото ми дава няколко дефиниции за двете думи. Тези, които са пряко приложими към този въпрос, са:
Фундаментализъм –
движение в американския протестантизъм, възникнало в началото на 20-ти век в отговор на модернизма, което подчертава безпогрешността на Библията не само по въпросите на вярата и морала, но и като буквален исторически запис, като държи за съществени за християнската вяра убежденията в доктрини като девственото раждане, физическото възкресение, изкуплението чрез жертвената смърт на Христос и Второто пришествие.
Евангелизъм –
принадлежащ към или обозначаващ християнските църкви, които подчертават ученията и авторитета на Писанията, особено на Новия завет, в опозиция на институционалния авторитет на самата църква, и които подчертават като върховен принципа, че спасението се постига чрез лично обръщане към вяра в изкупителната смърт на Исус Христос.
Думите в нашия език, дори и речниковите дефиниции, са склонни да се променят с течение на времето. Тези, които се наричат християни и които Писанието би класифицирало като такива, в много отношения биха попаднали в категорията на истинските фундаменталисти. Апостолите са били такива фундаменталисти.
В последното си записано писмо апостол Павел пише това на своя по-млад сътрудник Тимотей: „Дръж се за образеца на здравите думи, които си чул от мен... нещата, които си чул от мен пред много свидетели, предай ги на верни хора, които ще могат да учат и други“ (2 Тимотей 1:13, 2:2 NKJV). Павел е бил затворен в Рим и скоро щял да запечата свидетелството си с живота си. Мнозина се отвръщали от него и, по подразбиране, от истината, която той е преподавал. Но тази истина е трябвало да бъде предадена на следващите поколения и е трябвало да им бъде предадена непокътната. В Стария завет четем: „Завинаги, Господи, Твоето слово е утвърдено на небето“ (Псалм 119:89).
Павел продължава да пише: „Цялото Писание е дадено от Божието вдъхновение и е полезно“ (2 Тимотей 3:16). Юда увещава читателите си „да се борят усърдно за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Петър малко преди смъртта си пише на тези, „които знаят и са утвърдени в настоящата истина... за да се погрижа винаги да имате напомняне за тези неща след моята смърт... за да помните думите... изречени преди от светите пророци и заповедта на нас, апостолите“ (2 Петър 1:12,15; 3:2). Той е бил загрижен за „подигравачи“, които ще „дойдат в последните дни, живеейки според собствените си похоти“ и ще поставят под въпрос Божието Слово (2 Петър 3:3-6).
Божието Слово не се променя с времената и обичаите на човека. Неговите мисли винаги са по-високи от нашите. И все пак учени теолози, смятайки се за мъдри, отново и отново са атакували основните учения на Божието Слово, или като ги отричат изцяло, или като се опитват да ги тълкуват така, че да казват нещо различно от това, което те ясно заявяват. Това е било в основата на спора в началото на 20-ти век между модернисти и фундаменталисти.
Думата „фундаменталист“, която трябва да се разглежда като положителна дума по отношение на нашето отношение към Писанията, с течение на времето е придобила все по-негативни конотации. Павел започва 2 Тимотей 2 с увещанието: „Ти, прочее, сине мой, бъди силен в благодатта, която е в Христос Исус.“ Към края на главата той казва: „Слугата на Господа не трябва да се кара, а да бъде нежен към всички, способен да учи, търпелив, смирено поправящ тези, които се противопоставят.“ Така Бог ни казва не само да заемем твърда позиция за многото аспекти на истината на Неговото Слово, но Той ни казва с какво отношение иска да го правим.
За съжаление, мнозина, които са се стремили да отстояват фундаменталната истина, не са били „силни в благодатта, която е в Христос Исус“. Те често са атакували хора, които насърчават погрешно учение, повече отколкото са опровергавали грешката. Тяхното поведение е било по-малко от Христоподобно. И чрез това терминът „фундаменталист“ е придобил лоши конотации. В днешната употреба той се прилага към екстремисти от всякаква религиозна принадлежност, особено към мюсюлмански или индуски екстремисти, които преследват и убиват тези, които не са съгласни с тях.
Много християни по този начин са се отдръпнали от това да бъдат известни като фундаменталисти. Терминът „евангелски“ е много по-приемлив за тях, защото звучи по-положително. Всеки християнин трябва да желае да бъде както евангелски, така и фундаментален в правилния смисъл на тези термини. Павел отново каза: „Проповядвай словото! Бъди готов навреме и не навреме. Убеждавай, изобличавай, увещавай, с цялото дълготърпение и учение... върши делото на евангелист“ (2 Тимотей 4:2,5). Евангелистът представя евангелието и подчертава нуждата всеки индивид лично да приеме Христос като Спасител. Той не може да приеме небиблейско учение, нито се покланя на човешки доктрини, които се противопоставят на ясните учения на Библията.
Тук обаче се сблъскваме с друг проблем. Евангелизмът днес до голяма степен се е разширил в неоевангелизъм, обхващайки харизматичното движение, движението за здраве и просперитет и други движения с погрешна доктрина. Много неоевангелисти правилно изповядват, че са спасени чрез вяра в изкупителното дело на Господ Исус. Но те често прилагат погрешно Писанието, дори до степен да понижават стойността на здравата доктрина, докато защитават всеобхватна любов, която е далеч от библейската дефиниция за любов.
Когато виждаме как здравите библейски термини могат да се изродят в карикатури на това, което Бог желае за Своя народ, всеки от нас трябва да прецени къде стои. Нека Господ ни помогне да се държим близо до Него! Той не се е присъединил към нито една от религиозните групи от Своето време, когато е бил на земята. За Него простият отговор: „Писано е“ е бил достатъчен, за да отговори на всяко изкушение на врага (Матей 4:4,7,10). Много по-добре е да се придържаме към термини, които Библията използва като общи за всички вярващи в Господ Исус Христос, като: вярващи, ученици, светии, братя и християни. Нека бъдем както фундаментални, така и евангелски в следването на нашия Господ и в достигането до другите около нас, без да ставаме част от движението на фундаментализма или евангелизма.
