ВЪПРОС: Има ли Сатана все още достъп до Бога, за да отправя обвинения срещу вярващите днес, в светлината на Йов 1:6 и 2:1?
ОТГОВОР: Книгата Откровение ни отговаря на този въпрос. На апостол Йоан, писателят на Откровението, му е казано: „Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което ще стане след това“ (1:19). Това ни дава очертанието на книгата.
След въведението в първите осем стиха, нещата, които той „беше видял“, са тези, разказани в останалата част от глава 1, описващи как Господ Исус му се яви в Господен ден, когато той беше в изгнание на самотния остров Патмос (ст. 9). „Нещата, които са“, включват писмата до седем тогава съществуващи църкви в римската провинция Азия, която би била в днешна Турция. Светият Дух обаче призовава всеки човек, който чете седемте писма, да чуе какво е казал Той на църквите. Когато правим това, можем да видим, че всички тези писма имат практическо приложение за християните, включително и за нас, през вековете, откакто са написани.
Може би още по-важно, тъй като това е книга на „пророчество“ (1:3), тези писма са също така жизненоважно пророческо очертание на „нещата, които ще се случат след това“. Това е двойно посочено в Откровение 4:1, което включва фразите „след тези неща“ и „ще ти покажа неща, които трябва да се случат след това“. В същия стих на Йоан му е казано: „Ела тук горе“. Ще му бъдат показани неща от небесна перспектива, докато нещата в предишната глава се случваха тук на земята. Апостол Йоан тогава ще бъде над цялото вълнение на земята, точно както Църквата ще бъде грабната от земята и ще бъде в безопасност на небето с Господа, когато Божиите присъди паднат върху този виновен свят.
От началото на глава 4 до края на глава 19, Откровението представя събития, които се случват по време на скръбта, като се концентрира предимно върху втората половина на това ужасно време. Следващата част (Откровение 20:1–22:5) се фокусира върху събитията, които се случват след това време, докато останалата част от Откровение 22 затваря книгата с последното послание на Господа към всички нас.
В Божията мъдрост Откровението е написано до голяма степен на символичен език, като символите са взети предимно от Стария Завет; други символи се обясняват, когато се появяват. Така вярващите, запознати с Писанието, биха могли да разберат книгата, докато римските власти, които ги преследваха, не биха разбрали предсказаните присъди, които щяха да дойдат върху тяхната империя и нейните владетели.
Според Ефесяни 3, Църквата беше тайна, абсолютно скрита в Бога и неразкрита или дори намекната в старозаветни времена. Следователно, пророчеството в Стария Завет се фокусира върху Божия земен народ, Израел, и околните народи, с които е имал контакти. Откровението говори за съд, за световна скръб, но фокусът му се разширява от Израел и неговите съседи по-специално към онези земи, където познанието за Бога чрез християнството се е утвърдило. Господ Исус заяви божествения принцип: „Защото на всеки, на когото много е дадено, от него много ще се изисква; и на когото много е поверено, от него ще искат повече“ (Лука 12:48).
Откровение 12 е интересно. В него виждаме омразата и противопоставянето на Сатана, описан като големия огненочервен змей, срещу жената, Израел, която роди мъжкото дете, Христос, който беше предопределен да управлява всички народи с желязна тояга. Сатана винаги е бил против Господ Исус Христос и всички, които са свързани с Него. Когато ние, вярващите, сме с Господа в слава, гневът на Сатана ще бъде насочен срещу Израел, особено срещу остатъка, който се обръща към Бога с вяра по време на тази скръб. За съжаление, много християни днес не разбират, че Бог е верен на цялото Си слово. Той ще изпълни обещанията Си към Авраам, Давид и Неговия древен народ като цяло.
Змеят няма да успее да погълне мъжкото дете. Откровението ни казва, че има война на небето и змеят и неговите ангели са изхвърлени от небето, изхвърлени на земята. Цялото небе се радва. Забележете какво се казва за Сатана в Откровение 12:9-10. Той е напълно идентифициран като „големия змей… онази древна змия, наречена Дявол и Сатана, който мами целия свят… обвинителят на нашите братя, който ги обвиняваше пред нашия Бог ден и нощ.“ Той „беше свален“. На небето и на тези, които живеят там, е казано да „се радват“ в стих 12. Но стихът продължава: „Горко на жителите на земята и на морето! Защото Дяволът слезе при вас, имайки голям гняв, защото знае, че му остава малко време.“
Това отговаря на въпроса в началото на тази статия. Сатана все още има достъп до Бога като „обвинителят на братята“ (ст. 10). Въпреки това, можем да благодарим на Бога, че и друг е там. „Ако някой съгреши, имаме Застъпник пред Отца, Исус Христос Праведния. И Той Сам е умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан 2:1-2). В други преводи „Застъпник“ е представен като „Помощник“, „Утешител“ или „Покровител“. Това е нашият Господ Исус; Той ни представлява пред Бог Отец. Неговото дело ни помага срещу всичко, което Сатана би издигнал срещу нас. Обвинителят не може да успее срещу никого, спасен от скъпоценната кръв на Христос (разгледайте Римляни 8:32-34).
Нито Сатана ще успее в усилията си срещу идващия верен остатък и тези, спечелени за Бога чрез тяхното свидетелство през трите и половина години на голямата скръб. Те ще претърпят тежко преследване, но тяхната цел е да се радват на сигурното изпълнение на Божиите обещания към Израел в идващото царство на Христос – хилядолетието.
