Поглеждали ли сте някога голяма, впечатляваща кола и чудили ли сте се какво би било да я карате из града? Преди шест години, когато животът ми изглеждаше да върви много зле, един добър приятел ми каза, че е „време да изпробвам християнската си теология“.
Бях учител по Библия в продължение на 25 години в Обединеното кралство и Судан. Моето изучаване на Бога и прилагането на Библията в ежедневието винаги са „изглеждали“ добре. Как биха „живели“ сега във възходите и паденията, особено паденията, на ежедневието? През 2001 г. относително доброто ми здраве изчезна. През последните шест години това, в което вярвам – и което проповядвах – беше сериозно изпитано.
Чета книгата на Йов няколко пъти. Прекарах часове, размишлявайки върху нея в Божието присъствие, често с физическа болка. Признавам, че съм разочарован от това, което Бог изглежда прави с живота ми. Разочарован съм от неспособността си да правя това, за което знаех, че Бог ме е призовал. Въпреки това, фактите днес са, че вместо да пастирувам в една вълнуваща църква в африканска столица, аз постоянно прекарвам време с лекари в болници.
Открих, че книгата на Йов е главно за Бога. Научих, че моето страдание – моята болка, мизерия и загуба – също е до голяма степен за Бога. Какво прави моят милостив небесен Отец с живота, който Му поверих? Най-старата книга в нашата Библия показва как моят Отец се занимава с богат, богобоязлив шейх на име Йов. Тя повдига две основни приложения за нас: Защо се покланяме на Бога и какво се случва с това поклонение, когато Бог не прави това, което смятаме, че трябва?
В Йов 1 и 2 вечно бунтовният Сатана оспорва думите и делата на Бога. Той оспорва мотивите на Йов да се страхува от Бога. Той се съмнява в честната моралност на Йов. Опитвайки се да докаже, че Бог греши, Сатана отнема богатството и здравето на Йов. В глави 3-37 четирима мъже говорят с Йов за неговото отчаяно страдание. В глави 38-41 Сам Бог говори. Глава 42 описва резултатите в живота на всички. Представям ви дванадесет неща, които научих за страданието през времето си с Бога и в тази книга през последните години.
1. Страданието е за небесни цели. (Йов 1:6-8; 2:1-3)
Нашият Бог царува над всичко! Даден ни е поглед към едно от съвещанията на небесния съвет в Божието присъствие. Откриваме, че дори ангелите и духовните същества са напълно отговорни пред нашия велик Бог-създател. Въпреки че Йов никога не е знаел нищо от това (доколкото знаем), всичко, което се е случило в историята впоследствие, е станало поради размяна на мнения, започната от Бога на този съвет.
Когато виждаме или преживяваме страдание, е добре да имаме предвид, че Бог може да има цели, които не са ни очевидни. Добър въпрос, който да зададем, е: „Какво се случва на небето, за да се случи това?“
2. Има незаслужено страдание. (Йов 1:1-3,5,8,22; 2:3)
Страданието не се предотвратява от религиозно спазване или от материално богатство. Божията защита на хора или неща, които ценим, не може да бъде купена с никаква валута. Действайки като свещеник, Йов редовно представяше семейството си пред Бога. Благочестивите навици винаги са важни. Но да си праведен в очите на Бога не прави никой човек (или тези, за които се моли) имунизиран от страдание. Грешно е да вярваме, че ако сме праведни, непременно ще процъфтяваме в този свят.
3. Страданието наистина боли! (Йов 2:12-13)
Когато Бог създаде човечеството, Той беше доволен от това, което беше направил (Битие 1:31). Бог знаеше, че можем да чувстваме физическа и емоционална болка, но все пак беше доволен от добрите резултати от Своето творение.
Йов загуби добитъка си от крадци и удар от мълния. Загуби възрастните си деца от ураган хабуб (силна пясъчна буря). Той, който беше благословен с богатство и здраве, остана лишен и от двете. Това го нарани дълбоко отвътре. Отвън, заразената му кожа също силно го болеше. Страданието му беше видимо за другите.
Съпругата на Йов беше претоварена, разочарована и ядосана. Невероятно трудно е да гледаш как любим човек страда и да се чувстваш безпомощен да го предотвратиш. Тя призова Йов да направи това, което знаеше, че е погрешно в Божиите очи (Йов 2:9; 1:5). Те се скараха помежду си, което увеличи болката им.
Оплакването на Йов показва дълбоката му агония и горчивина на душата (Йов 3:1-3). Ситуацията му изглеждаше безнадеждна (Йов 14:13). Страданието донесе самота на Йов, въпреки че „приятели“ бяха с него (Йов 19:13-21). Беше му толкова трудно. И все пак знаем, че той все още беше благословен и всъщност използван от Бога.
4. Страданието е под Божия контрол. (Йов 1:12; 2:6)
Бог притежава цялата върховна власт. Бог предаде всичко, което Йов имаше, в ръцете на Сатана, но Той постави граници на това, което Сатана можеше да направи. Господ позволи толкова много, но не повече. Сатана първо беше забранен да навреди физически на Йов. След това просто трябваше да го остави да живее.
Бог е суверенен. Бог може да се намеси, за да спре страданието по всяко време. Когато Той избере да не го прави, това е защото има по-висша цел. Нашият Господ Исус отказа да призове ангели, за да Го спасят от кръста, защото Той живя и умря за много повече от собственото Си физическо благополучие (Матей 4:5-7; 27:41-43).
5. Страданието идва от Божията ръка. (Йов 1:21; 2:10; 19:6,21; 42:8)
Нападателните отряди, мълниите и вятърът бяха всички дела на Сатана, които Бог позволи. В крайна сметка те дойдоха от Господа. Бог каза на Сатана: „Ти Ме подбуди против него“ (Йов 2:3 NIV). Сатана стана Божия ръка (Йов 2:5-6). Йов разпозна това (Йов 6:4; 12:9; 13:21; 16:7; 19:21; 23:2; 27:2; 30:11). Разказвачът го потвърди (Йов 42:11).
Когато Сатана удари Йов, шейхът усети Божията ръка. Петър и учениците в крайна сметка разпознаха Божията ръка в ужасното разпъване на Господ Исус (Деяния 2:22-23,32). Павел знаеше Божия дар по време на изтощителната си подготовка за служение (2 Коринтяни 12:7-10).
Да се каже, че страданието идва от Сатана, а не от Бога, не предлага утеха на никого. Това означава, че Сатана е поел контрола над света: Бог вече не е в състояние да го спре!
Научих се да вярвам, че Бог управлява всеки ден от живота ми и около мен, дори докато страдам (Псалм 139:16). Бог действа дискретно – така че не винаги знам какво прави. Знам, че Бог изпитва хората. Знам, че Бог е свят, мъдър, любящ и съвършено способен. Болката, която Бог дава, е болката от скалпела на хирурга, а не от инструмента на мъчителя. Нашият Господ Исус каза: „По-добре е за теб да загубиш една част от тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада“ (Матей 5:29,30).
6. Страданието разкрива защо обичаме Бога. (Йов 1:9-11)
Бог искаше да демонстрира вътрешните мотиви на Йов пред Сатана. Съвпадаха ли те с външния му вид като Божий човек? Сатана попита: „Щеше ли Йов да Ти се покланя, ако не получаваше нищо от това?“ (Йов 1:9 GNB). Това, което е вътре в нас, често се вижда отвън, когато страдаме. Обикновено най-близките ни хора имат най-добрата гледка. Ние показваме какви сме наистина, когато сме сведени до нищо друго освен съществуване. Служим ли на Бога за това, което получаваме – като „християни на безплатен ориз“ или „християни на добра работа“ или „християни на сигурен дом“ – или просто Му служим за това, Който е Той?
Самоцелното поклонение изобщо не е поклонение; то е идолопоклонство. То нарушава първата и втората заповед (Изход 20:2-4). Бог знае, че вътрешната почтеност произвежда последователно правилно поведение. Страданието очиства християнина от нечисти мотиви. Йов издържа изпитанието си повече от веднъж (Йов 1:22; 2:3; 2:10). Когато Христос е единственото ни съкровище, тогава да умреш е пълна печалба (Филипяни 1:21).
7. Страданието може да бъде прието с поклонение. (Йов 1:20; 2:10)
Вярата в Божието грижовно провидение не е фатализъм. Каквото и да се случи в живота ни, с преднамерена вяра можем да оставим Бог да бъде Бог във всяка част от живота ни. Можем да провъзгласим: „Да бъде хвалено името Господне“, защото Той все още е достоен! (Йов 1:21). Можем да се доверим на Бога, Когото познаваме, за всичко, което не разбираме. Йов успя да погледне отвъд този живот към следващия: „Дори да ме убие, пак ще Му се доверя“ (Йов 13:15 KJV). Защо? Защото можеше да каже: „Знам, че моят Изкупител живее“ (Йов 19:25-27). В крайна сметка страданието е само за този живот: „Когато ме изпита, ще изляза като злато“ (Йов 23:10). Страданието може да бъде посрещнато, без да губим убежденията си. Можем да участваме в честен разговор, дори спор, с Бога (Йов 13:20-22; 23:3-5; 40:3-5). Помнете обаче, Той винаги е прав!
8. Страданието е неразбрано от искрени хора. (Йов 42:7-9)
Краят на книгата ни казва, че Бог не е бил впечатлен от „утешителите“ на Йов. Тяхната теология може да е била спретната и подредена, без разхлабени краища и без изключения, защото тези така наречени утешители не са били тези, които са страдали!
Можем да обобщим девет глави в две кратки изявления: Елифаз (Йов 4:7-9,17) и Вилдад (Йов 8:3-4) твърдяха, че страданието е възмездие за грях; а Софар (Йов 11:4-5) каза, че Йов не може да бъде праведен пред Бога и показа гордост, дори като го предложи. И тримата очакваха Йов да се покае и да бъде възстановен. Само Йов се чудеше дали има по-дълбока причина за страданието му. Нарастващият гняв на Йов към приятелите му и ситуацията му проличаваше в отговорите му на техните повтарящи се аргументи. Може би е бил доволен, че Елиу поне се е опитал да отговори на някои от въпросите му (Йов 32-37). Покаянието не винаги е отговорът. Трябва да се проучат различни възможности. Християните трябва да се научат на благодатта да приемат както добри, така и лоши събития от нежната, но твърда ръка на Господа (Йов 1:20-21; 42:1-6).
9. Страданието показва Божията величност и благодат. (Йов 38-41)
Според илюстрирания библейски речник на Inter-Varsity Press, книгата на Йов „не си поставя за цел да отговори на проблема със страданието, а да провъзгласи Бог толкова велик, че не е необходим отговор, защото той би надхвърлил крайния ум, ако бъде даден.“ Бог прави това, което прави, винаги заради Себе Си (Исая 46:9-10; 48:10-11). Йов се покланяше на Бога, защото Бог беше Бог. Бог беше достоен за поклонение, независимо от всичко. Бог го беше спасил от греховна самоцентричност и му беше помогнал да приеме богоцентрично отношение. Бог похвали Йов за това (Йов 1:20-22; 2:3,10; 42:7).
Не беше даден отговор защо страдат невинните или колко време може да отнеме на Бог да се намеси. Вместо това, фокусът е поставен върху Божия характер и Неговите действия. Въпросите на Йов не бяха конкретно отговорени, но вече не изглеждаше да има значение. Йов беше пренасочен към Самия Бог. Божията сила не подлежи на съмнение, Неговата мъдрост не може да бъде обяснена. Бог не винаги е „удобен“. Светът е по-сложен, отколкото позволява нашата спретната и подредена ортодоксия. Нашето човешко невежество не може да схване непостижимата Божия доброта (Йов 40:2-3).
10. Страданието е възможност за Бог да говори. (Йов 38-41)
Йов искаше Бог да говори, но всъщност не изглеждаше да го очаква (Йов 31:35). От бурята Бог изрече завладяващ поглед към Себе Си. Той говори, когато сметна за уместно – в Своето собствено време. Като говори за сътворения ред и как го е осъществил, Бог изглеждаше да казва: „Йов, Аз все още контролирам и знам какво правя. Това, Мой слуго, е всичко, което трябва да знаеш. Ти не знаеш нищо за управлението на този свят. Запази доверието си в Мен. Никога няма да те разочаровам.“ Истинските поклонници имат сърца, упорито фокусирани върху Бога.
11. Страданието развива нашата издръжливост. (Яков 5:10-11)
Бог е пълен със състрадание и милост. Докато страданието със сигурност изпита вярата на Йов до нейните граници, въпреки всичко той се държеше за Бога. Йов не винаги чувстваше Божието присъствие, но положително Му се доверяваше за него. Той знаеше, че не се нуждае от тялото си, за да види и да се наслади на своя Бог (Йов 19:25-27).
Понякога оградата, която Бог поставя около нас, може да изглежда като затвор (Йов 1:9-10; 3:23). Страхът на Йов от Бога беше източникът на развиващата се мъдрост (Йов 1:1,8-9; 2:3). Незаслужената болка, макар и неразбрана, може да бъде приета от Божията ръка. За да контролираме правилно собствените си мисли и чувства, трябва да отдадем пълно внимание на това кой всъщност е Бог. Йов знаеше, че златото в сърцето и съвестта му струва много повече от златото в джоба му (Йов 23:10).
12. Страданието ни насочва към кръста на Исус.
Бог стана единственият наистина невинен Човек някога. Като Исус, Той понесе наказанието за греха за целия свят, който беше създал. Образът на невидимия Бог се вижда на Голготския кръст (Исая 53:10; Колосяни 1:15). Той демонстрира невероятна любов към нас, като умря на наше място (Римляни 5:8). „А Бог на всяка благодат, Който ви призова към Своята вечна слава в Христос, след като пострадате малко, Сам ще ви възстанови и ще ви направи силни, твърди и непоколебими. На Него да бъде силата завинаги и завинаги. Амин“ (1 Петър 5:10-11).
ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНА СПРАВКА
- Аткинсън, Дейвид; Посланието на Йов (Лестър, Inter-Varsity Press) 1991.
- Аш, Кристофър; Извън бурята (Лестър, Inter-Varsity Press) 2004.
- Дод, Деби; Речник на теологичните термини на опростен английски (Уитън, EMIS) 2003.
- Иърксън Тада, Джони; Когато Бог плаче (Гранд Рапидс, Зондерван) 1997.
- Наръчник към Библията (Беркхамстед, Лайън) 1973.
- Илюстриран библейски речник: Част 2 (Лестър, Inter-Varsity Press) 1998.
- Луис, К.С.; Проблемът с болката (Лондон, Колинс Фонтана) 1940.
- Пайпър, Джон; Мизерията на Йов и Божията милост (Уитън, Crossway Books) 2002.
- Зук, Рой Б. редактор; Библейска теология на Стария завет (Чикаго, Moody Press) 1991.
