Победата над греха идва ли чрез Закона или чрез Духа?

Победата над греха идва ли чрез Закона?

Като разглеждаме темата за победата над греха, нека се уверим, че разбираме значението на „освещението“. Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че има позиционно освещение, както и практическо освещение. Първото е нашето положение пред Бога; второто е нашият растеж в благодатта и познанието на Христос, което води до Христоподобие в нашите пътища. От Писанието е много ясно, че нашето позиционно освещение е абсолютно по Божията суверенна благодат. Апостол Петър казва, че сме били „избрани според предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за послушание и поръсване с кръвта на Исус Христос“ (1 Петър 1:2 NKJV). Ние бяхме отделени – истинското значение на освещението – по Божиите суверенни съвети.

Има както абсолютно така и прогресивно освещение, но „освещението“ е в абсолютен, или позиционен, смисъл, когато е свързано с оправданието. В Писанието това освещение всъщност предхожда оправданието, както Павел каза на коринтяните: „Но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени, но вие бяхте оправдани“ (1 Коринтяни 6:11).

Тази статия ще разгледа практическото, или прогресивно, освещение. Въпросът пред нас е: Какво представлява силата на практическото освещение и каква роля, ако изобщо има такава, играе законът в това?

Източник на сила

На 15 януари 2009 г. капитан Чесли Съленбъргър е пилот-командир на пътнически самолет, пътуващ за Шарлът, Северна Каролина, от Ню Йорк. Малко след излитането капитан Съленбъргър докладва на контрола на въздушното движение, че самолетът е ударил голямо ято птици, което е извадило от строя и двата двигателя. Моменти по-късно капитан Съленбъргър предава по радиото на контрольорите, казвайки: „Падам в Хъдсън!“ Удивително, той приземява самолета на река Хъдсън в Ню Йорк, спасявайки всички 155 души на борда.

Самолетът е бил подчинен на закона на гравитацията, въпреки че обикновено законът на аеродинамиката би надделял над закона на гравитацията и би позволил на самолета да остане във въздуха без да се разбие. Но ако двигателите на самолета откажат, както в случая с полет 1549, законът на гравитацията скоро поема контрола. Това важи и за вярващия: В нас действат два закона и единият винаги ще надделява над другия. Апостол Павел говори за „закона на греха“, който действа в нашите членове (Римляни 7:23). Практическото избавление от този закон на греха е чрез друг закон: „закона на Духа на живота в Христос Исус“ (8:2). Този закон ни е освободил от закона на греха и смъртта, „за да може праведното изискване на закона да бъде изпълнено в нас, които не ходим според плътта, а според Духа“ (ст.4). Плътта в нас, които сме вярващи, е готова да действа по всяко време по време на нашето ходене в този свят, но както в историята за гравитацията срещу аеродинамиката по-горе, силата на Духа надделява над плътта, когато практически „ходим в Духа“, давайки ни победа чрез Христос Исус.

Забележете, че когато виждаме вярващ, който се бори с греха в Римляни 7, фокусът е върху закона, но когато стигнем до глава 8, се обявява избавлението на вярващия и Светият Дух е представен пред нас в почти всеки стих. Законът ще бъде изпълнен в тези, които ходят в Духа. Новият закон или принцип, който действа във вярващия – „законът на Духа на живота“ – дава победа над стария закон, който води до грях и смърт.

Някои християни погрешно се тревожат, когато чуят, че не сме под моралния закон, дори за освещение. Те са загрижени за „антиномианизма“, богословски термин, означаващ „без закон“ и използван за описване на идеята, че тъй като е дошла благодатта, вярващият може да живее в грях. Ние не се борим за форма на беззаконие, тъй като всъщност имаме закон, този нов закон: „законът на Духа на живота в Христос Исус.“

В Христос Исус ние сме ново творение (Галатяни 6:15; 2 Коринтяни 5:17), към което старият закон не е и не може да бъде прикрепен. Този нов закон не е в противоречие с Божия свят характер, изразен в закона на стария завет. Вярващият вече не е „в плът“ позиционно, но плътта все още е във вярващия практически (Римляни 8:9). Павел изтъкна същия акцент върху Светия Дух в писмото си до светиите в Галатия, където законниците се опитваха да поставят светиите под робството на стария закон (виж Галатяни 5:16-26). Той каза: „Но ако се водите от Духа, вие не сте под закона“ (ст.18 KJV).

Павел заяви по същество същото нещо отново във 2 Коринтяни относно законниците и фалшивите апостоли, които подкопаваха неговото служение. Той брилянтно противопостави характеристиките на стария завет и новия завет в глава 3. Старото служение беше служение на осъждане и смърт; новото служение беше на Духа и праведността. Първото беше изписано на камък; второто беше изписано на нашите сърца от Духа на живия Бог (ст.3).

Нещо, което не трябва да пропускате

Темата във 2 Коринтяни 3 е преобразяването на вярващия, а не оправданието на грешника. Когато вярващият съзерцава славата на Господа, той се преобразява от „една степен на слава в друга“ и това става „от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18 NKJV). Достатъчен е само един поглед към Господ Исус, за да спаси една душа (помислете за Числа 21:4-9), но след това има, или трябва да има, цял живот на търсене на победа над греха.

Нашето продължаващо преобразяване като християни идва чрез съзерцаване на нашия прославен Господ Исус чрез силата на Светия Дух. Във 2 Коринтяни 3 няма нищо за закона, освен че Павел казва, че той „убива“ (ст.6). В тази глава Павел описва истинската природа на християнството, като я противопоставя на стария завет на закона. Истинското християнство не търси сила и победа в закона, а е Христос, възпроизведен от Светия Дух в живота на вярващия. Законът не може да ни даде победа в нашето ходене като вярващи, защото ние сме умрели за него.

Освещението, Законът и Старият човек

Старият закон се прилагаше към „човека в плът“, за да покаже, че той не може да донесе никакъв плод на Бога. За нас старият човек е бил разпънат и ние вече не сме „в плът“. Умрели за закона, ние сега сме „в Духа“. Тъй като имаме ново положение пред Бога и сме мъртви и възкръснали в Христос, как може старият закон отново да се прилага към нас? Помнете, ние сме под нов закон, „закона на Духа на живота в Христос Исус.“

Цялата идея за освещението на стария човек, към когото се е прилагал законът, е напълно небиблейска. Тя е описана по този начин от К. Х. Макинтош преди много години:

„Нашата паднала, покварена природа винаги се третира като безнадеждно съсипана. Тя е била претеглена на везните и е намерена за недостатъчна. Тя е била измерена по божествено правило и е намерена за къса. Тя е била изпитана с перфектен отвес и е доказана за крива. Бог я е отхвърлил. Той я е осъдил и я е предал на смърт. Тя е разпъната, мъртва и погребана... Колкото по-внимателно изучаваме Закона, Пророците, Псалмите и целия Нов Завет, толкова по-внимателно ще видим, че плътта е напълно непоправима. Тя е абсолютно безполезна. Духът не я освещава, но Той дава възможност на вярващия да я умъртви. Казано ни е да съблечем стария човек. Тази заповед никога не би ни била дадена, ако целта на Светия Дух беше освещението на този стар човек.“ 1

Това показва глупостта да се прилага законът към вярващия за освещение или за каквато и да е друга цел. Той се е прилагал само към стария човек, човека в плът. Писъци, викове и оплаквания от „Това е антиномианство!“ са безполезни. Наш дълг е да не се отклоняваме нито на косъм от Писанието, дори ако то противоречи на скъпоценно верую.

Обновени умове

Когато Павел написа своя манифест за оправданието до римските християни, той не забрави практическото освещение. Той им написа и добре познатите думи: „Не се съобразявайте с този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си“ (Римляни 12:2). В този стих апостолът ни представи необходимостта от несъобразяване със света и обновяването на нашите умове. Тези два императива са определено свързани, защото ако искаме да ходим различно от света и да не се съобразяваме с неговите пътища, ще трябва да мислим различно.

Думата „преобразен“, използвана в Римляни 12:2, е същата гръцка дума, използвана във 2 Коринтяни 3:18, която на български означава „метаморфоза“. Трябва да има действително преобразяване на нашите умове чрез обновяване на нашите мисловни модели и перспектива за света. Както видяхме, това не подобрява плътта, но чрез силата на Светия Дух нашите умове могат да бъдат насочени към други обекти – най-висшият от които е самият Христос (Колосяни 3:1-2; 2 Коринтяни 3:18). Преди да бъдем спасени, ние бяхме водени от „желанията на плътта и на ума“, както и от „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2). Нашите умове бяха помрачени и контролирани от тези разрушителни влияния, но сега Светият Дух действа в обновяването на нашето мислене – ако Му позволим – за да доведе до преобразяване. Той прави това чрез писаното Божие Слово. Докато го четем и размишляваме върху него и започнем навика да мислим библейски, ние ще бъдем обновени в духа на нашите умове (Ефесяни 4:23). Петър ни казва да „желаем искрено чистото умствено мляко на словото“ (1 Петър 2:2 JND2).

Наред с размишлението върху Словото, трябва да държим умовете си заети с неща, които са истинни, благородни, справедливи, чисти, любезни и с добра репутация (Филипяни 4:8). Павел ни увещава тук да „размишляваме върху тези неща“ (NKJV). Нека избягваме да пълним умовете си със злото, представено в света чрез неговите медии. Един стар брат, който сега е с Господа, мъдро казваше: „Ключът към вътрешния мир и външната сила е винаги да сме заети с доброто.“ Нека желаем това преобразяване на нашето мислене, знаейки какво още е казано: „Битката започва с ума.“

Кой или какво е светец?

В началото на тази статия видяхме, че има два вида освещение – позиционно и практическо. Разглеждахме силата на практическото освещение, но остава вярно, че освен всякакъв практически растеж или послушание, всички вярващи са осветени при обръщането си и следователно са светии. Например, коринтяните са били наричани „светии“ от апостол Павел (1 Коринтяни 1:2); те са станали светии, когато са били призовани по Божията благодат – тяхното позиционно освещение. Но въпреки че са били светии, мнозина от тях не са ходили по свят начин.

Кратък поглед върху истинското значение на думата „светец“ може да бъде полезен, тъй като има много объркване в църковния свят по въпроса какво означава да си светец. Кой или какво е светец? Как човек става светец? Колко време отнема да станеш такъв? Забелязах преди време блог на CNN, наречен „Дългият път към светостта“. Той коментираше факта, че добре известна голяма религиозна деноминация има много строг процес, който води до светост. Блогърът описваше усилията да се направи определен индивид светец: „Архиепископията предприема сложно правно, научно и изненадващо скъпо пътуване, което може да отнеме над 100 години, за да се осъществи – ако изобщо се постигне светост.“

В контраст с това е много освежаващо да се обърнем към Писанието и да прочетем как то представя истинската святост. Както споменахме по-горе, когато Павел пише до църквата в Коринт, той се обръща към тях като „светии“. Трябва да обърнем специално внимание на това, ако искаме да разберем процеса на святост. Коринтските християни са били светии преди всичко, защото са били „осветени“. Този термин на гръцки произлиза от същата дума, както „светец“ и „свят“. Той просто означава „отделен за Бога“ и е свързан с делото на спасението. Ние, които сме спасени, бяхме осветени от Божия Дух (1 Петър 1:2) и кръвта на Христос (Евреи 10:29). Това се случва при обръщането – не е дълъг и проточен процес. Нито една религиозна организация не е замесена в него. Павел пише до коринтянските християни около четири години след тяхното обръщане и казва, че те вече са светии – не след 100-годишен процес. Апостолът няма нищо общо с това, освен че е бил инструмент, който Бог е използвал за проповядване на евангелието им, и те веднага са били обявени за светии при вярата си.

Въпреки че коринтянските вярващи бяха светии, те не действаха много свято. Мнозина от тях ходеха по плътски, или телесен, начин (1 Коринтяни 3:1). Ние трябва да ходим като светии, не за да постигнем святост, а защото вече сме такива по божествено призвание (1:2).

Станахме светии при вярата, без никакви дела. Бяхме осветени по благодат и силата на Светия Дух и имаме нов живот в Христос Исус. Ако по някаква причина откъснем очите си от Христос, скоро ще позволим на плътта да надделее и ще излезем от общение с Бога. Въпреки че може да сме светии, действащи по несвят начин, ние все пак сме светии. Обаче нашият Отец няма да ни остави в такова лошо състояние, защото чрез Неговата любяща дисциплина Той ще ни даде възможност да принесем „мирния плод на праведността“ (Евреи 12:5-11).

Нека читателят на тези редове, който е вярващ в Господ Исус Христос, изпита ежедневно освещаващата благодат на нашия Бог по практичен начин и по-дълбоко оцени Божията благодат, която вече ви е направила светец – „за похвала на славата на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:6)!

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. К. Х. Макинтош, Съкровищницата на Макинтош, „Освещение – какво е то?“, стр. 628, Loizeaux Brothers, издание от 1976 г.
2. Бележка под линия в превода на Дарби: „Думата, преведена тук като „умствен“, има смисъл на „подходящ за рационалните способности“ – умът в контраст с тялото – но вярвам, че има алюзия към логос, от която е произлязла, и съм добавил „на словото“, за да отбележа тази алюзия.“