И накрая,
„ВСИЧКО ДА СТАВА ПРИЛИЧНО И ПОДРЕДЕНО“ (1 Коринтяни 14:40).
Това увещание се отнася до външното и явното. Трябва да се търси онова, което е благоприлично и подходящо във връзка със святите Божии неща. Бог не е Автор на безредие, а на мир. Виждаме ред в сътворението и в провидението. Всичко работи гладко за доброто на Неговите създания. Като се отнасяме до тези святи неща, трябва да избягваме всякакъв смут и безпокойство, всякакъв конфликт и раздор, и всяко нещо от всякакъв вид, което би нарушило спокойствието и тишината на събранието (виж Деяния 9:31). Има благоприличие в поведението, което е правилно, и подреденото изпълнение на всичко се изисква в страх от Бога.
В тази връзка трябва да се има предвид идването ни на събранията в уречения час. Малко предвидливост често ще предотврати нарушаването на събранието, причинено от закъснели пристигащи.
Могат да се цитират няколко странни реда по този въпрос, които изразяват истина, макар че тяхната поезия може да остави нещо да се желае:
„Малко повече изобретателност в главата,
Малко по-малко снизхождение в леглото,
Малко повече решителност в ума,
Ще спаси от това да бъдеш толкова изостанал.“
Подреждането на местата, осигуряването на книги (не скъсани или разхвърляни), грижата за всички детайли, свързани с удобството на присъстващите, може добре да се обмисли предварително и всичко да се извърши по приличен и подреден начин, „с благоговение и страх от Бога“. По тези и по всички други начини трябва да се стремим да правим всичко като в присъствието на Бога, желаейки Неговата слава и доброто на Неговите възлюбени. Затова: „Нека ВСИЧКО да става прилично и подредено.“
Тези три – любов, назидание, ред – като имат своето законно място у нас, ще допринесат за благосъстоянието на светиите и за възхвала на името, което обичаме, „във всички събрания“.
