ВСИЧКО ДА СТАВА ЗА НАЗИДАНИЕ.
Ако любовта е в безпрепятствена дейност, назиданието ще бъде целта и обектът във всичко , което се осъществява в нашите събирания. Любовта ще желае изграждането на всички. Мисълта за назидание е видна в главата: „Който пророкува, говори за назидание“ (стих 3); „Който говори на непознат език, назидава себе си; но който пророкува, назидава църквата“ (стих 4); „За да може църквата да получи назидание“ (стих 5); „Другият не е назидан“ (стих 17). Накрая, нашата непосредствена тема: „Всичко да става за назидание“ (стих 26).
Обичайки брата си, ние ще желаем неговото духовно благополучие, напредък и полза. Това желае нашият Господ. Нашето събиране в събрание е предвидено за нас, за да има взаимна полза, увещание и утеха.
Следователно, нашето усърдно усилие трябва да бъде да насърчаваме благосъстоянието на всички във всичко, което се извършва. „Духовете“ дори „на пророците са подчинени на пророците.“ Никой не е принуден да участва. Ако не е за общо добро някой да участва, той трябва да мълчи. Дори в ранните дни, когато знаковите дарби привличаха вниманието на „онези, които не вярват“ към факта, че християнството е установено сред хората – дори тогава, ако човек имаше дарбата на езици, той не трябваше да я упражнява, освен ако някой не можеше да тълкува, така че всички да бъдат облагодетелствани – „За да могат всички да се научат и всички да бъдат утешени“ (стих 31).
Бог нашият Отец обича всички Свои деца. Нашият Господ Исус Христос обича всеки един от нас. Светият Дух желае доброто на всеки и на всички.
Затова, участвайки в събранието, всеки трябва да се стреми към общата полза на светиите. Молитвите, хваленията, химните, служението на тези, които учат, всичко трябва да има тази цел. Ако е подтикнат да говори, човек може да се обърне към Господа, сред „двама или трима“, или повече, които са заедно, и да попита: „Господи, ще бъде ли това полезно за Твоите?“ или „Господи, направи това, което казвам, от истинска полза за Твоите възлюбени!“ Тогава, ако човек не прецени, че ще бъде от полза, най-добре е да остане тих, за да може друг да бъде воден по пътя на насърчението и назиданието на всички. Истинската любов води до истинско назидание.
Нека всичко –всичко неща– ВСИЧКО да става за назидание. Всичко с любов. Всичко за назидание. Движещата сила и обектът.
