„Ето, ангел го докосна и му каза: „Стани и яж.““ (3 Царе 19:5)
Тук е пророк в плен на меланхолия. Светлината на надеждата му е угаснала. Душата му е разтърсена, а вярата му е разклатена и лежи като обърната възглавница на земята. Животът е загубил своята силна полезност и привлекателен вкус. Нищо не е останало, което да си струва. Краткото съдържание на неговите активни, натоварени дни завършва с безполезност и бедствие.
„И той дойде и седна под хвойново дърво, и поиска за себе си да умре.“
„И ето, ангел!“ И какво ще направи ангелът за този припадащ, отчаян Божий служител? Какво ще каже ангелът? Каква първа помощ ще окаже на този сломен дух? Разкъсва ли той временния воал и подмладява ли изморения пророк с някакъв ярък поглед към воюващите Божии войнства?
Прави ли някакво поразително изявление за реалността на непосредственото присъствие и сила на Създателя? Служението на ангела е от много по-прост характер.
„Той го докосна и каза: „Стани и яж.““
Само това ли е? Да, само това е. Това е началото и краят на мисията на ангела.
Сега, това е много значимо. Ангел идва при благочестив човек, който е потиснат духом, и му казва незабавно да обърне внимание на нуждите на тялото си! Началото на възстановяването трябва да се намери в обикновена храна. Част от неговата духовна слабост се дължи на неговата физическа слабост, и ако той премахне едното, ще помогне да разсее другото. Той е позволил да се „изтощи“, и неговото телесно изтощение частично е предизвикало изтощението на душата му.
Това е опасност, срещу която трябва да бъдем нащрек. Нашите духовни болести се засилват от нашите телесни пренебрежения. Има някои форми на страхливост, които са пряко приписвани на това, че телата ни са „извън форма“. Слабостта поражда съмнение. Анемията води до мудни воли. Лошата кръв създава раздразнителност и цялата нещастна свита, която я следва. Лошо хранените нерви подхранват нервността и десетте хиляди страхове, които изобразяват един нехармоничен и хаотичен свят.
Много хора имат кошмар, че тяхната обществена полезност е приключила, а причината за кошмара е тяло, което жадува за малко повече грижи. Дори г-н Спърджън е писал оставката си повече от веднъж, под потискащото убеждение, че неговото служение е приключило; но това е било само бунтуващо се тяло, което е оцветявало всичко в синьо. Една нощ сън, и на сутринта неговата предвидена оставка е била изгорена! Да, малко повече грижи за тялото и много тежки нужди никога не биха възникнали.
И в тези времена на скръб, през които живеем, нека не правим скърбите си тиранични, като им даваме съюзници от изтощени тела.“
