Един посетител бил разведен от скулптор из ателието му. Една творба особено привлякла вниманието му – фигура, забулена така, че чертите едва се различавали, и с по едно крило на всеки крак.
„Какво представлява?“ попитал посетителят. „Възможност.“ бил отговорът на скулптора. „Но защо лицето му е скрито?“ попитал посетителят. „Защото хората рядко го познават, когато той идва при тях.“ бил отговорът. „И защо има крила на краката си?“ попитал посетителят. „Защото той скоро си отива, и веднъж отишъл си, не може да бъде настигнат.“ бил отговорът. Какъв свят от смисъл е обвит в тези отговори! Ние, по-възрастните мъже, можем да погледнем назад, достатъчно тъжно понякога, към възможности, които не сме видели, че са възможности, или, ако сме ги видели, ни е липсвала моралната сила, духовната енергия, за да се възползваме от тях. Твърде много леност и апатия ни е белязала, и с отминаването на годините възможностите са отминали безвъзвратно.
Млади братя, млади сестри, няма ли да приемете това като насърчение и предупреждение? Вие сте млади, здрави сте, здрави сте духом и тялом – това са много големи предимства. Най-хубавото от всичко е, че сте Господни.
В момента пазарите на труда са пренаселени. Мъже, които с удоволствие биха работили, не могат да си намерят работа. Мъже, които не харесват необходимостта да получават помощи, ходят по улиците, изяждайки сърцата си. Но няма пренаселване на Господния пазар на труда. У дома и в чужбина, на прага ви, или далеч „в езическа тъмнина“, ви очакват възможности за служение.
Какво ще направите с живота си? Един брат, който ми пише от Бразилия, говори за големия брой млади британци, които заради препитанието си ще се изправят пред тропически климат и изучаване на чужд език. Той тъжно пита: „Къде са християнските млади мъже или жени, които са готови да направят това заради Господа?“ Каква благословия биха били те, самоиздържащи се, но способни да работят на тъмно и нуждаещо се място за Господа. Квалифицирани лекари или жени, зъболекари, оптометристи, наистина добри фотографи, имат особено полезни квалификации, които лесно биха ги издържали в много нуждаещи се части на света. След това има счетоводители, чиновници и други подобни.
Един мисионер, в мое присъствие, наскоро електризира публиката си, когато говори за нуждата от работата, с която е свързан в сърцето на Африка. Той говори за малката шепа работници в сравнение с над хиляда млади мъже и жени, наети от огромна английска фирма в този квартал – млади мъже и жени, готови да се изправят пред разкъсването на домашните връзки и изучаването на нов език, и опасностите от маларийни трески и по-лошо, всичко това заради препитанието.
Познаваме един брат, не млад и следователно с по-малко адаптивен и възприемчив ум, и памет не в най-доброто си състояние, който с безкрайно търпение е усвоил чужд език, на който може да прогласява посланието на спасението в други земи. Добре е да размишляваме върху следното Писание:—
„А когато видя множествата, Той се смили над тях, защото бяха измъчени и разпръснати, като овце, които нямат пастир. Тогава каза на учениците Си: Жътвата наистина е изобилна, но работниците са малко: Затова молете Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си“ (Матей 9:36-38).
Бихме се свили от опит да изпратим някой работник, но можем да се молим пламенно ГОСПОД да го направи. Ако Той го направи, Той ще изпрати правилните и ще ги подкрепи в това, независимо дали са изцяло зависими от Господа за издръжката си, по линията на Господното постановление, че „онези, които проповядват евангелието, трябва да живеят от евангелието“ (1 Коринтяни 9:14), или са самоиздържащи се, като си намерят подходяща работа. Последното прави служителя по-местен и ограничен в сферата си; първото дава възможност за по-голям обхват.
Но независимо дали оставаме у дома, или отиваме в чужбина, независимо дали сме напълно свободни за Господното служение, или сме наети, имаме Писанието, което казва:—
„Защото Човешкият Син е като човек, който тръгва на далечно пътуване, който остави къщата си и даде власт на слугите си и НА ВСЕКИ ЧОВЕК НЕГОВАТА РАБОТА, и заповяда на портиера да бди“ (Марк 13:34).
Възможността е ваша. Възможността е прекрасна дума. В своя произход тя означава, пристигане на пристанището—об, близо; портус, пристанище. Колко утешителни са думите: „И така Той ги довежда до желаното им пристанище“ (Псалм 107:30). Бог знае желанията ни да Му угодим, и тези желания, ако са дадени от Него, Той ще ги изпълни и подкрепи, и ще ни доведе право до желаното ни пристанище. Дано не сбъркаме пътя си.
