„Йоан Му каза: „Учителю, видяхме някой да изгонва демони в Твое име и се опитахме да го спрем, защото не ни следваше.“ (Марк 9:38)
На пръв поглед изглежда благородно, че учениците на Исус толкова внимателно пазеха ортодоксията на служението на Исус. Те намериха някой, който изгонваше демони в името на Исус, който не беше част от тяхната група и не беше под техен контрол, и те поискаха той да спре. Исус обаче прозря лицемерието на Своите ученици. Самите ученици бяха получили власт да изгонват демони (Матей 10:8), но бяха се провалили жалко (Марк 9:28).
Колко ли е било смущаващо за учениците да се провалят публично в изгонването на демон от едно малко момче. И все пак тук имаше някой, който успешно изгонваше демони, който дори не беше редовно с Исус, както те. Те трябваше да се тревожат за собствената си липса на духовна сила и жизненост. Трябваше да се почувстват осъдени от острия укор на Господа за липсата им на вяра (Матей 17:20). Вместо това те се съсредоточиха върху другите. Вместо да се покаят за греха си и да скърбят за духовната си импотентност, учениците се опитаха да попречат на някой, който се радваше на духовен успех.
Понякога е по-лесно да омаловажаваме духовните победи на другите, отколкото честно да се изправим пред собствените си провали. Отговорът на Исус към Неговите ученици сигурно ги е изненадал, когато Той каза: „Не го спирайте“ (Марк 9:39). Той ги увери, че „който не е против нас, е за нас“ (ст. 40). Научили ли сте този жизненоважен урок? Можете ли искрено да се радвате на духовните победи на другите? Насърчавате ли онези, които служат на Господа по различен начин или които принадлежат към различна група от вас?
