„Като съм уверен именно в това, че Този, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос!“ (Филипяни 1:6)Читателю! Започнато ли е доброто дело във вас? Вие светили сте? Дали грехът се разпъва? Дали идолите на сърцето ви се премахват един по един? Дали светът е по-малко за вас – и вечността е повече за вас? Дали повече от образа на вашия Спасител е отпечатан във вашия характер; и любовта на вашия Спасител е по-силно възцарена във вашето сърце? Дали спасението е за вас „единственото необходимо нещо“? О! Внимавайте! Не може да има средно положение, никакво стоене на едно място; или ако е така, вашето положение трябва да е фалшиво.
Кръвта на Спасителя не е по-необходима – за да ви даде право на Небето; отколкото делото на Духа – за да ви даде пригодност за Небето.
„Ако някой няма Христовия Дух – той не е Негов!“ (Римляни 8:9)
Напред! трябва да бъде вашето мото. Няма стоене на едно място в живота на вярата.
„Човекът“, казва Августин, „който казва „Достатъчно“, душата на този човек е изгубена!“Нека това бъде надписът във всички ваши пътища и дела, „Святост на Господа!“ Нека назидателната дума упражнява над вас своята обичайна сила: „Без святост никой няма да види Господа.“ Освен това, помнете, че да бъдете свети – означава да бъдете щастливи. Двете са еквивалентни термини. Святост! Тя е тайната и изворът на радостта на ангелите; и колкото повече святост се постига на земята – колкото по-близо и по-тясно е моето ходене с Бога – толкова по-сладък залог ще имам за блаженството, което ме очаква в святото Небе. О! Душо моя, нека бъде твоя свята амбиция да „Бъдеш свят!“
