и тази сесия ще продължим да изучаваме кротостта на Христос. В последната ни сесия видяхме, че има два вида кротост. Едната е към Бога и това означава да бъдем в подчинение и покорство на Божията воля, без да се оплакваме, без да роптаем, без да се ядосваме. А втората е да приемаме атаките на хората, когато ни правят лоши неща, без да отвръщаме на удара и без да си отмъщаваме, без да се разстройваме или ядосваме в сърцата си.
Видяхме, че Господ Исус, когато беше отхвърлен от хората и не видя плод от служението си, въпреки това каза: „Да, Отче, хваля Те, Отче“, и прие тези обстоятелства от Божията ръка.
Сега днес ще разгледаме друг пример за това в Евангелието от Йоан, глава 18. В Евангелието от Йоан, глава 18, намираме Господ Исус с учениците Си и тогава войниците идват да Го заловят. И какво прави Петър в тази ситуация, четем в стих 10: „Симон Петър, като имаше нож, извади го и удари слугата на първосвещеника, и му отряза дясното ухо; а името на слугата беше Малх.“
Виждате ли, Петър направи точно обратното на кротостта. Той започна да се защитава, започна да защитава своя Учител. Но кротостта означава да не се защитаваме, да не се оправдаваме, а просто да приемем нещата като идващи от Бога. И точно това прави Господ Исус в тази ситуация. В стих 11 се казва: „Тогава Исус каза на Петър: „Прибери ножа в ножницата. Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли изпия?“
Виждате ли, Господ Исус знаеше точно, че е Божият план Той да страда, и затова не се разбунтува срещу Божията воля. Той прие Божията воля без да се оплаква, без да роптае. Той каза „да“ на волята на Своя Отец.
Нека приложим това към живота си. Който вижда, понякога Бог допуска страдания и в нашия живот. Далеч не ще преживеем страданията, през които премина Господ Исус, но въпреки това понякога Бог изпраща болести или губим работата си, или има проблеми в семейството или в местната църква. Каква е нашата реакция? Казваме ли и ние: „Да, Отче“? Не казвам, че трябва да се радваме на тези неща, но не се ли случва много пъти да започнем да се бунтуваме в сърцата си, да станем недоволни, да се ядосаме по някакъв начин?
Господ Исус казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли изпия?“ Виждате ли, това е отношението, което Бог желае да види у нас, дори когато изпраща трудности, ако изпраща неща, които не са ни приятни, наистина да кажем: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли изпия?“
В Стария Завет намираме Моисей и той казва във Второзаконие, глава 32, тези добре известни думи: „Защото Той е Канара; делото Му е съвършено; понеже всичките Му пътища са правосъдие. Бог на верността, без измама, праведен и прав е Той.“ Трябва да осъзнаем, че Бог е Канара и че Неговият път е съвършен. Неговият път с нас, Неговият път с теб, е съвършен и нищо не се случва случайно. Бог контролира всичко. Той позволява нещата да се случват в живота ни, но това винаги е като изпитание на нашата вяра, изпитание за нашата вяра. Как реагирате, когато се случат тези неща?
И виждате ли, Бог желае да показваме нещо от характера на Христос, независимо от обстоятелствата, и особено когато има трудности, когато има страдание, когато има противопоставяне. Бог желае да види в живота ни, че казваме: „Да, Отче“, че се подчиняваме на Божията воля, че оправдаваме Бога за всичко, което Той прави и което позволява да се случи.
Виждате ли, окуражаващо е да видим, че Петър се е учил от своя Учител. По-късно, когато пише първото си послание, той говори за кротостта и за това как да се отнасяме с хора, които ни се противопоставят, и там казва, че трябва да говорим с тях и да защитаваме истината с кротост.
Виждате ли, Бог може също да ни помогне да напредваме. Може би си мислите: „О, аз съм толкова далеч от това да бъда като Христос“, но виждате ли, Бог иска да напредвате бавно, за да ставате все повече и повече като Него. Спомнете си как Той каза: „Да, Отче“, и прие трудните обстоятелства като идващи от Бога. И тук Господ Исус казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли изпия?“ Нека си спомним нашия Господ и нека се опитаме да ставаме все повече и повече като Него, да разкриваме нещо от Неговата кротост в живота си, и това ще прослави Бога.
