Докато пътувахме с каравана през Охайо на път за семейна ваканция, беше ред на внучката Джейн да се вози с мен и да говори за каквото й е на ум. Въпросът й ме озадачи: „На колко години ще бъдем в царството?“ Кейтлин, на 14, беше говорила за младежката си група, приятели, разочарования и надежди. Филип, на 12, говореше предимно за каране на ролери, лов и риболов. Мери, на 6, бърбореше безкрайно за всичко и всякакви подробности. Но Джейн наистина ме изненада. Никога не съм си мислил, че ще имам 8-годишен теолог, който да ме изненадва с въпроси за Божието царство.
„На колко години мислиш, че ще бъдем?“ попитах аз. Беше очевидно, че тя е мислила сериозно по този въпрос от известно време, защото отговори с интересна парафраза на Марк 10:14 (Матей 19:14; Лука 18:16): „Библията казва, че Исус наистина обича малките деца и иска те да дойдат при Него, и каза, че Неговото царство принадлежи на хора като тях. Така че предполагам, че всички ще бъдем малки деца в царството.“
Нейният мисловен процес ме заинтригува, затова попитах защо смята, че ще бъдем „малки“, а не „големи“ деца. Нейният отговор: „Защото Библията казва „малки“, затова. И също така казва, че трябва да се „родим отново“, за да влезем в царството (Йоан 3:3). Това ни прави всички наистина малки, нали, татко?“ Не можех да споря с нейната логика, но обясних разликата между това да си действително малко дете и да си „като“ малко дете. Исус каза: „Ако не се промените и не станете като малки деца, никога няма да влезете в царството“ (Матей 18:4). Тя каза, че е щастлива, че сме заедно в царството. След това, като деца, завършихме дискусията си с песен от неделното училище:
Деца на царството, това сме ние!
Деца на царството, това сме ние!
Ние обичаме Исус, ние обичаме Господа!
Ние обичаме Исус, ние обичаме Господа!
Десет месеца преди тази щастлива дискусия с Джейн, имах тъжна такава с една зряла християнка, която беше изгубила цялата радост от това да бъде дете в царството. Всъщност тя беше подозрителна към всяко споменаване на царството.
