Но Рут отговори: „Където отидеш ти, ще отида и аз, и където останеш ти, ще остана и аз. Твоят народ ще бъде моят народ и твоят Бог – моят Бог.“ Рут 1:16
Историята за Пепеляшка винаги е интересна и интригуваща. Но тя е още по-очарователна и привлекателна, ако знаем, че е истинска. Най-вълнуващото от всичко за християните е, когато историята идва направо от Писанието. Тук историята е не само истинска, но ни е разказана от самия Бог. Старозаветната книга Рут е вълнуваща история от бедност до богатство. Докато четем този прекрасен разказ, нека си представим себе си като Божии деца, седнали в краката на нашия Небесен Отец и слушащи Го как ни разказва историята.
Историята на Рут се развива по време на периода на съдиите в историята на Израел. Духовните и морални условия не са били най-добрите по това време. Народът на Израел е отстъпил значително от дните на великото ръководство на Моисей и Исус Навин, и сега само периодично Бог е издигал съдия, за да спре низходящата спирала. Четем, че по времето на съдиите „всеки правеше това, което беше правилно в собствените му очи“ (Съдии 17:6; 21:25 NIV). Именно на този мрачен фон красивата книга Рут се откроява в ярък контраст – особено тази на героите Рут и Вооз.
Решението на Рут
Фокусът на първа глава е върху променящото живота решение на Рут. Рут е била от Моав – езичница и външна за Божиите заветни благословения върху Израел. Рут се е омъжила в бедно еврейско семейство, което е мигрирало в Моав. Но съпругът ѝ е починал и тя не е имала деца. Рут със сигурност е преживявала „дъното“ за онова време и култура, тъй като е била бедна, овдовяла и бездетна. Когато овдовялата ѝ еврейска свекърва, Ноемин, решила да се върне в Юдея, Рут се сблъскала с голямо, променящо живота решение. Трябва ли да остане със собствения си народ в собствената си страна, или да изгори мостовете зад себе си и да отиде с Ноемин в Израел? Рут решила от все сърце да отиде с Ноемин в Израел.
Обърнете внимание на класическото и вдъхновяващо изявление на Рут за отдаденост по време на нейното решение:
„Където отидеш ти, ще отида и аз, и където останеш ти, ще остана и аз. Твоят народ ще бъде моят народ и твоят Бог – моят Бог“ (Рут 1:16).
Естествено казано, за Рут е било много по-логично да остане в Моав. Възможностите за повторен брак и семейна сигурност са били много по-големи там. За езическо момиче да отиде в Юдея с бедна стара вдовица като Ноемин не е обещавало нищо друго освен перспектива от бедност до бедност. Но Рут е била решена да се противопостави на тези шансове (1:18). Защо? Защото Рут е дошла да се довери на Бога на Израел! Рут е обичала Ноемин и сигурно е обичала и собствения си народ, но Богът на Ноемин е направил разликата. Рут е била уверена, че Господ, на Когото е дошла да се довери, ще се погрижи за бъдещето ѝ.
Господ ни призовава да вземаме значими решения и в моменти на духовна криза. Изборът да следваме Христос, например, е бил най-важен и може да е бил доста скъп за някои от нас. Да бъдеш отчужден от семейството си и отхвърлен от приятели заради Христос не е точно най-доброто чувство на света. Колко по-лесно е да бъдеш като Орфа в историята. Орфа е била в същата ситуация като Рут (1:4-5). Орфа е започнала в правилната посока (1:6-7). Тя е била емоционално развълнувана от решението (1:9,14) и е казала, че ще стигне докрай (1:10). Но не го е направила! Тя се е върнала при своя народ, своята страна и своя бог (1:15). Колко вярно е това за много потенциални последователи на Христос днес!
Господ също така призовава растящите християни да вземат решения като Рут. Избирането на живот на служение за Господа може да доведе до много малко земно богатство или сигурност. Да кажеш „да“ на Божия призив за чуждестранно мисионерско поле, например, може да включва напускане на семейство и приятели. Както в случая с Рут, само Сам Господ може да ни даде увереността, смелостта и вярата, необходими за вземането на такова решение.
Посвещението на Рут
Във втора глава виждаме посвещението на Рут на решението, което е взела да последва Ноемин и да „потърси убежище под крилете на Господа, Бога на Израел“ (2:12). Веднага щом Рут пристигнала във Витлеем, тя излязла на нивите и събирала класове за себе си и Ноемин. Рут е разбрала, че Богът на Израел милостиво е включил „клаузата за събиране на класове“ в Своя закон като средство за осигуряване на бедните хора. Всеки нуждаещ се човек винаги е можел да отиде на всяко поле и да вземе реколтата, оставена след жътвата (Левит 19:9-10; Второзаконие 24:19-21). Събирането на класове е била досадна задача, но Рут никога не се е оплаквала или колебала в поетия ангажимент. Бихме ли били толкова посветени? Много християни изглеждат и звучат много посветени при призивите за християнско служение, но скоро „трудът на нивите“ идентифицира онези, които са наистина отдадени.
За да се оценят напълно духовните уроци, които могат да бъдат намерени в посвещението на Рут, трябва да се разбере мястото на Вооз. Вооз е бил не само богатият земевладелец и принц от тази история за Пепеляшка – той е бил „родственик-изкупител“. Какво точно е включвала тази уникална позиция ще бъде обяснено скоро, но накратко може да се каже, че Вооз е красива илюстрация на Господ Исус Христос, нашия Родственик-изкупител. Така нивите на Вооз, където Рут е работила, могат да представляват „нивата на Господа“ в тази история, която Бог е написал за нас. Да събираш класове на нивата на Господа означава да си зает с Божиите интереси, отделен от „нивите на света“.
Както Вооз каза на Рут да не събира класове на друго поле (2:8), така и нашият Господ ни казва да не се отклоняваме от временните ценности и капани на този свят (2 Коринтяни 6:17; 2 Тимотей 2:4; 1 Йоан 2:15). Както Вооз обеща на Рут провизии и защита на своето поле (2:9), така и нашият Господ обещава да ни осигури и защити, ако останем на Неговото поле (Евреи 13:5-6). Както Вооз сервира на Рут плода от своето поле, който напълно я задоволи (2:14), така и нашият Господ ни служи със Своето Слово – храната, която единствена може напълно да задоволи душите ни (Еремия 15:16). Както Вооз „подслади“ наградите от труда на Рут на своето поле (2:15-16), така и нашият Господ богато възнаграждава нашето активно занимание с Неговите интереси (Матей 6:33; 11:28-29; Лука 6:38). Нека не само да научим и оценим тези уроци от полето, но и да бъдем посветени събирачи на класове, които изпитват всички тези благословения от Господаря на жътвата.
Предаността на Рут
В глави трета и четвърта вниманието ни е насочено все повече към предаността на Рут към Вооз. Не е нужно много да се чете между редовете, за да се разбере, че до трета глава Рут и Вооз се влюбват и че нейната преданост всъщност е отговор на неговата любов и доброта. Действията на Рут и Ноемин в глава 3 може първоначално да изглеждат странни и дори съмнителни, но някои основни познания за ролята на родственика-изкупител трябва да изяснят всяко недоразумение.
Някои разпоредби на Божия закон са били предназначени да се грижат за разширеното семейство и роднини. Според Левит 25:25, когато човек ставал толкова беден, че трябвало да продаде или да се откаже от собствеността си, заможен роднина трябвало да изкупи или да откупи собствеността за бедния член на семейството. Еврейската дума за този близък роднина е „гоел“ и се превежда като „роднина“ или „изкупител“ в Стария завет. Този човек се нарича „родственик-изкупител“.
Друга отговорност на близък роднина се намира във Второзаконие 25:5-10. Ако съпруг умре преди да има мъжки наследник, неженен брат на починалия трябва да се ожени за вдовицата и да роди първородния син на името на брат си. Ако нямаше подходящи братя, задължението преминаваше към най-близкия подходящ мъжки роднина. В случая на Рут нямаше налични братя, така че Вооз, като близък роднина, имаше отговорност към Рут и семейното имущество, което Ноемин беше принудена да продаде поради бедност.
Така че поведението на Рут в трета глава не е било някаква недискретна авантюра, а по-скоро нейната законно правилна инициатива да каже на Вооз, че е готова той да поеме отговорностите си като родственик-изкупител (3:9). Ноемин е знаела, че след празника на жътвата Вооз, заедно със слугите си, ще прекара нощта на хармана, за да пази пресятото зърно (Съдии 6:11). Планът на Ноемин е бил просто разумен, логичен (и също така романтичен) начин Рут да съобщи желанията си на Вооз.
Поведението на Вооз
Почтеното поведение на Вооз в отговор на предаността на Рут, както и благородните му действия към Ноемин, другия близък роднина в четвърта глава, подчертават неговия характер и ни напомнят отново за нашия собствен Родственик-Изкупител, Господ Исус. Както богатият Вооз доброволно откупи изгубеното имущество и се ожени за Рут, бедната езическа чужденка, така и Христос в Своята любов възстанови цялото ни „изгубено имущество“ и ни взе, бедните „чужденци“, за да бъдем Негова невяста (Ефесяни 2:12-13; 5:31-32). Имаше три предпоставки, необходими за родственика-изкупител: той трябваше да бъде близък роднина, който беше богат и желаещ.
Като наш Родственик-Изкупител, Господ Исус изпълнява всичките три предпоставки съвършено.
Близък роднина ли е Той? Евреи 2:5-16 ясно показва, че вечният Син Божий прие човешка природа именно за да стане наш Родственик, за да ни изкупи.
Богат близък роднина ли е Той? Първо Петрово 1:18-19 подчертава, че само Исус Христос е имал средствата да плати безкрайната цена на изкуплението – съвършен, безгрешен живот.
Желаещ близък роднина ли е Той? Марк 10:45 ни казва, че Синът Човешки даде живота Си като жертва, за да ни изкупи.
Какъв е нашият отговор?
Божията благодат
Както всички истории за Пепеляшка, така и Книгата Рут има щастлив край. Аспектът от бедност до богатство е подчертан в края на четвърта глава, където научаваме, че Рут е била прабаба на цар Давид. И когато осъзнаем, че тази бедна жена от Моав е въведена по този начин в Месианската линия (Матей 1:5), ние сме още по-изумени от богатствата на Божията благодат – благодат, която все още е достъпна, за да превърне грешниците от бедност в богатство.
