Годината беше 2008. „Последните десет години бяха най-топлите в историята на Земята“, каза екологът на национална конференция за устойчивото бъдеще на Земята. „Тази драматична промяна се дължи на едно нещо – безразсъдното потребление на природни ресурси от човека.“ Тъжният факт е, че човекът, в опитите си да направи живота си по-удобен, е злоупотребил с ресурсите на Земята по най-замърсяващ начин.
Този експерт продължи да казва: „Вече не става въпрос за възстановяване, а само за временен ремонт. Не можем да се върнем към дните на Адам и Ева в градината; можем само да си спомним греха си. Раят е изгубен и съдният ден е над нас.“ След това той каза: „Всичко, което можем да направим, е да приемем алтернативен „по-зелен“ начин на живот, който ще ни даде малко повече време преди края.“
Въпреки че оцених статистиката, използвана в подкрепа на неговото послание, това, което ме впечатли най-много, бяха препратките на този говорител към „Адам и Ева“, „изгубен рай“, „нашия грях“ и „съдния ден“. Ако темата му беше устойчивото бъдеще на Земята, той не даде на публиката си много надежда за дългосрочно поддържане на каквото и да било.
Непосредственото бъдеще изглежда мрачно. Еколозите виждат, че „нашият грях“ води до все по-голямо глобално затопляне, но християните виждат греха на човека като водещ до време на „голяма скръб“ (Матей 24:21) и че освен в Христос няма надежда за нас някога да си върнем нещо дори близко до рая.
Но е възможно да спечелим нещо много по-добро от земен рай. Чрез Христос можем да спечелим спасение, което ни води до победа над глобалното замърсяване на греха, страданието и смъртта за цяла вечност: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Докато този еколог ни казва, че „по-зелен“ начин на живот ще ни даде „малко повече време преди края“, Библията ни казва, че живот „с Христос“ ще ни даде вечност в небето, „което е много по-добре“ (Филипяни 1:23).
