„В смирение всеки да счита другия по-горен от себе си.“ (Филипяни 2:3б)
Да ценим другите повече от себе си е неестествено; падналата човешка природа се бунтува срещу такъв удар по нейното его. Това е човешки невъзможно; ние нямаме силата в себе си да живеем такъв неземен живот. Но това е божествено осъществимо; обитаващият Свети Дух ни дава сила да заличим себе си, за да могат другите да бъдат почетени.
Гедеон илюстрира нашия текст. След като неговите триста мъже победиха мадиамците, той призова мъжете от Ефрем да нанесат последния удар. Те прекъснаха пътя за бягство и плениха двама мадиамски князе. Но те се оплакаха, че не са били призовани по-рано. Гедеон отговори, че гроздоберът на Ефрем е по-добър от реколтата на Авиезер (Съдии 8:2), тоест операцията по прочистване, проведена от мъжете от Ефрем, е била по-славна от цялата кампания, водена от Гедеон. Този дух на безкористност успокои ефремците.
Йоав прояви голяма безкористност, когато превзе Рава и след това призова Давид да дойде и да нанесе последния удар (2 Царе 12:26-28). Йоав беше напълно доволен, че Давид ще получи заслугата за победата. Това беше един от по-благородните моменти в живота на Йоав.
Апостол Павел ценеше филипяните повече от себе си. Той каза, че това, което те правят, е значителна жертва на Бога, докато той не е нищо повече от възлияние, излято върху жертвата и служението на тяхната вяра (Филипяни 2:17).
В по-ново време, един възлюбен слуга на Христос чакаше в преддверие с други изтъкнати проповедници, готови да излязат на платформата. Когато най-накрая се появи на вратата и се разнесе гръмогласни овации, той бързо се отдръпна, за да могат тези, които го следваха, да получат аплодисментите.
Върховният пример за самоотрицание е Господ Исус. Той смири Себе Си, за да можем ние да бъдем възвишени. Той стана беден, за да можем ние да станем богати. Той умря, за да можем ние да живеем.
„Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус.“
