Докато се изправяха пред заплахата от унищожение на своя народ, Мардохей предупреди Естер, че ако остане мълчалива, облекчение и избавление ще дойдат за евреите „от друго място“, но тя ще загине. Той добави: „И все пак кой знае дали не си дошла на царството за такова време като това?“ Бог в Своето предзнание за всички неща е поставил всеки от нас точно там, където иска да ни използва. Ще изкупиш ли ти, ще изкупя ли аз времето в този зъл ден, разбирайки каква е волята на Господа (Еф. 5:15–17)?
Естер помоли Мардохей и евреите в Суса да постят за нея три дни; тя и нейните прислужници щяха да направят същото. Постенето включва самоотрицание, обикновено докато се молим усърдно. Те постеха заедно. Повечето от нас постят твърде малко, ако изобщо!
Насърчена и укрепена, Естер се облече за случая в царските си одежди като царица и отиде в царския дворец. С дадена от Бога мъдрост и достойнство, тя застана на входа, обърната към царя, който седеше на трона си. Щеше ли царят да протегне златния си скиптър към нея? Бяха минали повече от тридесет дни, откакто за последен път я беше повикал в присъствието си. Да, тя намери благоволение в очите му! Той протегна скиптъра. Царица Естер се приближи и докосна върха му. Той милостиво я беше приел.
Нашият Господ ни кани да се приближим смело до Неговия престол на благодат, за да получим милост и да намерим благодат за помощ в нужда. Какъв милостив Господ и състрадателен Първосвещеник е Той!
