Какво е животът? Животът като принцип на съществуване е невъзможно да се дефинира, независимо дали се разглежда във връзка с естественото или духовното. Въпреки това, фактът на това присъствие се демонстрира чрез движение, разграничаващо живото от неживото. Той е активен принцип и като такъв има своя произход в Бога, защото „в Него живеем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28).
Животът обаче е в много различни форми, като на ангел, човек, звяр, птица, риба или растение; всички те се различават по форма. Всяка форма също има своя собствена особена природа; тоест, тя притежава съществените качества, които я правят това, което е. Природата (гръцки -phusis, от phuo - да раждам, произвеждам, генерирам) е това, което е присъщо на живота на съществото, давайки му импулс да действа, било то умствено, морално или физически, по начин, съвместим с формата, в която се намира съществото, като тези движения стават описателни черти на тази конкретна форма на живот.
Отново, всяка форма на живот преминава своето съществуване в сфера, елемент или място, в което се намират условия, асоциации и взаимоотношения, съвместими с нейната форма и природа, и които са необходими, като допринасящи за нейното благополучие.
Така че животът не е просто принцип на съществуване, а това, което включва всички горепосочени съображения; и ако е така по отношение на живота като цяло, още повече, със сигурност, по отношение на „вечния живот“ в частност. ВЕЧНИЯТ ЖИВОТ не е просто вечно съществуване, нито в състояние на блаженство, нито на скръб – защото неспасeните ще съществуват завинаги, така също и непадналите ангели, но нито едните, нито другите ще притежават това, което се нарича „вечен живот“. Нито е само безсмъртие, защото въпреки че всички вярващи имат вечен живот сега, все пак, докато са в тяло от плът и кръв, те са подложени на смъртност; тоест, смърт на тялото. Безсмъртието обаче ще бъде състоянието на тялото на славата, което се приема за същото като „ново раждане“. И двете са тясно свързани, защото раждането и животът съществуват едновременно, но всеки термин се използва в Писанието като отличителен, за да предаде на ума различно и отделно значение. Вечният живот е споменат два пъти в Стария Завет, в Псалм 133 и Даниил 12. И в двата пасажа изглежда се отнася до живота по време на Хилядолетието и като такъв ще бъде делът на благочестивия човек на земята и при условия, които ще се осъществят през този период. Но „вечният живот“, както е споменат в Новия Завет, тоест в писанията на Йоан и Павел, е показателен за живот, познат по специфичен начин. Това е ясно посочено в Йоан 17:3, където се казва, че се характеризира с познанието на единствения истински Бог като Отец и на Исус Христос, Този, Когото Той е изпратил. Оттук следва, че животът, притежаван и познат от вярващия в този настоящ ден на благодат, е резултат от изпращането на Сина и откровението от Него на Бог като Отец; осъзнат в светлината на всичко, което е включено в това, което този стих заявява. Това определено е живот с отличителен характер. Неговият Източник и Проявление
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, …(и животът се яви, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви известяваме вечния живот, който беше у Отца и ни се яви) това, което видяхме и чухме, ви известяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е наистина с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоан 1:1-3).
Първото послание на Йоан започва по начин, по който никое друго послание не започва, и първите две думи, предполагаме, са ключовите думи на посланието. „Това, което“ е абстрактен термин и се отнася до „вечния живот“. То беше „това, което“ беше с Отца. Да, винаги и постоянно така! Твърдение, което предава на ума не само факта на неговото съществуване тогава и там, но също така изразява и неговия характер.
Тук наистина имаше несравнимо уникален живот; толкова морално славен, че можеше да бъде проявен във всичките си съществени качества и благодати само от самия Син, станал плът – „Бог, явен в плът“. Чуто и видяно отначало. Да, от началото на неговото проявление и показ пред хората в Сина в човешка плът. И така, за Него се казва, че е „словото (логос) на живота“. Той винаги е бил такъв, но сега се вижда, че е такъв в човешка плът пред очите на хората, като Той е въплъщението и изразът на това. Този живот никога не е бил виждан на земята преди, нито е можел да бъде, докато Той не дойде, защото „Той е истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан 5:20).
Този живот беше в Божия ум за хората преди вековете на времето (Тит 1:2), и за да може да стане живот на човека, Синът стана човек, „Човекът Христос Исус“. Колко ясно е изразено това от друг – „Бидейки Сам живот, Той дойде в света като живот. Нещото беше въплътено в Личността на Господа като Човек, и там беше – животът на човека, а не на ангелите“. Лично, съществено и явно – това е ХРИСТОС! Това беше, което апостолите не само бяха „видели и чули“, но и което ръцете им бяха докоснали. Тук тогава беше живот, който те можеха да осъзнаят с очи, уши и интимен контакт, и то във всичките му морални превъзходства и съвършенства, както се виждаха в Него. Живот, също така, който те, като родени от Бога (и по-късно обитавани от Духа), бяха морално способни да оценят и да отговорят. Отговаряйки на него, те имаха общение заедно по отношение на него, общение, определено като „с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ в свята взаимност на наслада и оценка.
В този възхитителен кръг на общение сега сме въведени, защото това е привилегията и делът на всички, които ходят в светлината на пълното откровение на Отца в Личността на Сина. Тази позиция, „в светлината“, е тази, в която всички вярващи сега са поставени и ходят. В нея няма смущаващ елемент на тъмнина, защото „истинската светлина вече свети“, и „кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“. Последното е моралната основа на позицията.
Неговото предаване на хората
Първо, казва се, че е ДАР (или акт на благоволение) от Бога (Римляни 10:23). Трябва да е така, тъй като е невъзможно да се постигне по закон или по друг начин. Човекът, в Адам, бидейки морален банкрут, трябва да го получи като дар или изобщо не. Но, въпреки че Бог е имал намерение да даде вечен живот на хората, един свят Бог трябва да има праведна основа за даряването, или „акта на благоволение“. Той не можеше да свърже вечния живот със състоянието на човека „в плът“. Това би било несъвместимо с праведността, защото човекът в това състояние беше под присъда на смърт, като присъда срещу времето за грехове. Присъдата трябваше да бъде изпълнена! Затова, „Както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:14).
Той, Човешкият Син, издигнат на кръста, направен грях за нас, понасящ присъда и гняв на свят Бог върху Себе Си като носител на греха, беше изоставен от Бога там; умря и беше погребан. Така че четем: „Бог, като изпрати Своя собствен Син, в подобие на плът на грях . . осъди греха в плътта“ (Римляни 8:3). Представително, тогава, там в Христос на кръста „грехът в плътта“ беше осъден, и целият живот и история на човека в това състояние бяха съдебно прекратени.
Следователно Бог сега е свободен да свърже вечния живот с човека в ново състояние пред Него; тоест, като „в Христос“ възкръсналия Човек, живата Глава на нова и небесна раса – „Той им вдъхна“ (Йоан 20:22), както казва Дж. Н. Д., „дъх на вътрешен живот“, и заема своето място като Глава на раса – жива раса от хора, които да бъдат вечно свързани със Себе Си като прославения Човек в небето. Бидейки прославен, Той, Синът, заемайки тази нова позиция като Човек в небето и получавайки „власт над всяка плът“, за да даде „вечен живот“ на всички, които Отец Му е дал (Йоан 17:2). Този живот, следователно, е „дар от Бога“ и се предава на хората от Сина.
Неговото притежание от вярващия
Сега е категорично заявено, че
„Този живот е в Неговия Син“ 1 Йоан 5:11. Той е в Него по същество. Въпреки това, вярно е също, че „Който има Сина, има живот“ (стих 12). Как така той има Сина, освен чрез вяра? Той, Синът, е представен пред погледа на душата като Обект, който вярата да схване. Като се хване за Него по този начин, за Този, в Когото е животът, вярващият притежава „живота“, който е в Сина за човека. Благословен факт! Вярата го свързва с Източника на живот за хората и той има „вечен живот“. Той го има СЕГА. Но това присвояване на Него е като на Този, Който в „плът и кръв“, Човешкият Син, е дал плътта Си за живота на света (Йоан 6:52). Как би могъл да направи това, освен чрез смърт? Неговото тяло е дадено, Неговата кръв е пролята; така че „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот“ (ст. 54).
Това е присвояване на Самия Него в смъртта; на необходимостта и факта на Неговата заместническа смърт и проливане на кръв, като морална основа за предаването на „вечен живот“. Възкръснал отново обаче и прославен, Той става „храна“ за поддържане на предадения живот, защото – „Който също Ме яде, ще живее и заради Мен“. Така душата се храни, духовното и моралното устройство се изгражда и развива чрез хранене от Него! Ние живеем според божествената мисъл за живот за нас.
Духът, силата на живота във вярващия
ДУХЪТ, СИЛАТА НА ЖИВОТА ВЪВ ВЯРВАЩИЯ: Следователно, сега няма осъждане за тези, които са в Христос Исус. „В Христос Исус.“ Това е новата позиция за нас. Вече не се взема предвид като „според плътта“, а „според Духа“.
Ние сме навлезли в ново морално съществуване и нов закон, или принцип на живот, който сега ни управлява – „законът на Духа на живота в Христос Исус“. Така оживени, енергизирани от тази нова сила на живота, ние преставаме да мислим за нещата на плътта и с удоволствие мислим за нещата на Духа, а именно, тези на живота и мира. Божият Дух живее в нас, Духът на живота „заради праведността“; който характерно е „Духът на Христос“ (Римляни 8:1-9).
Ефектите от тази сила, действаща вътре, са подробно описани в тази прекрасна глава. Ние „умъртвяваме делата на тялото“ и живеем (ст. 13). Като синове ние сме „водени от Духа“ (ст. 14). Чрез същия Дух ние викаме „Авва, Отче“ (ст. 15). Накрая, нашите смъртни тела ще бъдат „оживени“ от Духа, който сега обитава.
Имайки предвид всичко това, нека сеем „в Духа“, за да можем сега „да пожънем вечен живот“ от Духа (Галатяни 6:8). Отново, нека „се хванем за вечния живот“ (1 Тимотей 6:12).
Неговата природа и характеристики
Бог е Този, Който ни е дал този живот (1 Йоан 5:11).
Следователно, това е божествен и духовен живот. Божествен, в смисъл, че е от Бога като негов Източник и така има природа, която е съвместима с тази на божествения Дарител; духовен, в смисъл, че е извън сферата на естественото. Той не е в обхвата на петте сетива. Имайки тогава този живот и природата, принадлежаща към него, следва, че чертите, произведени от активния импулс на тази природа, по необходимост ще бъдат такива, които са характерни за и в съответствие с неговия божествен Източник. „Бог е светлина.“ Той е такъв по същество.
Но това, което е вярно за Него по същество, сега трябва да бъде вярно за нас характерно, ако този живот трябва да бъде изразен. Затова, нека „ходим като деца на светлината, защото плодът на светлината е във всяка доброта, праведност и истина“ (Ефесяни 5:8). Също така, „Бог е любов“, така че „всеки, който обича, е роден от Бога“ (1 Йоан 4:7). И „Всеки, който обича Този, Който е родил, обича и този, който е роден от Него“. Светлината и любовта, тогава, трябва да се виждат в нас като изразени черти на „вечния живот“. Неговата сфера, взаимоотношения и среда
Вечният живот обаче трябва да бъде познат и осъзнат в сфера на святи и божествено формирани взаимоотношения; и то при условия, които са морално подходящи и съвместими с притежавания живот. Те трябва да бъдат намерени, и само там, в кръга на привързаности, в който са въведени според божествената цел, като сега са поставени пред лицето на Отца, святи и непорочни в любов; и „благословени с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3-6). В тази позиция на несравнима благосклонност като синове, ние „познаваме Отца“ и отговаряме на Неговата любов.
Вечният живот се е върнал на небето в Личността на Сина. Неговият вечен дом е там, където е Той, и е важно за нас да отбележим, че „Няма нищо общо между сферите на небесния живот и земния живот сега, ние очакваме духовно и прославено тяло; тогава, напълно способни, ще навлезем в пълното осъзнаване на това, какво е „вечният живот“, който в цялата си пълнота сега се вижда в прославения Човек на небето.
