Редактирах статиите от този брой за „Страх от Господа“ рано сутринта, преди да отида на мъжко библейско изучаване. Докато ускорявах крачката си в студения декемврийски въздух, стягането, което бях усещал преди в гърдите си, се върна – този път прераствайки в болка. Започвайки да се потя, си помислих: „Това изглежда сериозно.“
След изучаването приех предложението на приятел да ме закара до вкъщи и се помолихме със съпругата ми за Божието ръководство, преди да се обадя на приятел лекар, който ме преведе през дълъг ден на диагностични процедури, които завършиха с думите на кардиолога: „Нуждаете се от четворен байпас незабавно.“ Хирургът обясни операцията: „Ще разрежем гръдната ви кост и ще отворим гърдите ви. Вентилатор ще диша вместо вас. Помпа ще върши работата на сърцето ви, докато използваме венозни сегменти, взети от крака ви, за да байпасираме четирите запушвания, които можеха да ви убият.“ След това той каза на семейството ми: „Когато го видите за първи път след операцията, пулсът му ще бъде слаб, цветът му ще бъде сив и ще му е студено. Може да изглежда мъртъв, но не се притеснявайте, той ще се възстанови. Един от синовете ми каза: „Звучи ми като това, което наричат преживяване близо до смъртта, татко.“ Думите му ми напомниха Псалм 23:4:
Дори и да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се страхувам от зло, защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. (Псалм 23:4)
Преминаването през тази „долина“ може да бъде причина за истински страх, освен едно нещо: знаех, че моят „Пастир“ е с мен. Започнах този декемврийски ден, като редактирах двете статии от този брой за „Страх от Господа“, но го завърших, като открих, че тъй като Господ е моят Пастир, нямах нужда да се страхувам от сърдечна операция – или от каквото и да било друго. Тази нощ заспах с тези утешителни думи за Господа:
Защото Той е от дясната ми страна, няма да се поклатя. Затова сърцето ми се радва и езикът ми ликува; тялото ми също ще почива в безопасност, защото Ти няма да ме изоставиш в гроба (Псалм 16:8-10).
