Всички проповедници са изправени пред една и съща опасност – да преподават отвъд своя житейски опит. Винаги е било по-лесно да се говори за молитва, отколкото да се молиш. Винаги е било по-лесно да се проповядва за любов и преданост, отколкото да се служи на ближните ни – особено на някои от тези, които познаваме! Много рано (Посланието на Яков може да е първата написана книга от Новия завет), когато християнската вяра започва да се консолидира в познатия (римски) свят, Яков се заема да коригира тази слабост: „Мои скъпи братя... всеки да бъде бавен да говори... Не мнозина от вас да се стремят да бъдат учители... защото знаете, че ние, които учим, ще бъдем съдени по-строго“ (Яков 1:19; 3:1 NIV, освен ако не е отбелязано друго). Може би се усмихвате и си мислите: „Слава Богу, аз не съм учител по Библия.“ Събудете се! Писмото на Яков е за всички нас: „Но бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, които мамят себе си.“ След това той хвали онези, които не са „слушатели, които забравят, а изпълнители, които действат – те ще бъдат благословени в своето дело“ (Яков 1:22, 25 NRSV).
Какво знаем за Яков?
Матей и Марк ни казват, че Исус е имал сестри, и дават имената на четиримата Му братя: Яков, Йосиф, Симон и Юда (Матей 13:55; Марк 6:3). Въпреки че има някои дебати, повечето са съгласни, че двама от тези полубратя са авторите на посланията на Яков и Юда. Йоан ни казва, че по време на служението на Исус „собствените Му братя не вярваха в Него“ (Йоан 7:5). Апостол Павел ни информира, че след възкресението Си Исус се е явил на „всички апостоли“ и на Яков (1 Коринтяни 15:7). Не може да се докаже, но някои смятат за вероятно, че този Яков е бил Негов полубрат и че тази среща с възкръсналия Христос е била събитието, което го е променило радикално.
След това четем за Яков като един от водачите в християнското събрание в Йерусалим (Галатяни 1:19) и ключова фигура на Йерусалимския събор (Деяния 15:13). Коментарите на Павел в 1 Коринтяни 9:5-6 предполагат, че този Яков вероятно е бил женен мъж, работещ на пълен работен ден за Господа, който заедно със съпругата си понякога е посещавал събратята си вярващи.
Добре известно е, че реформаторът Мартин Лутер е държал Посланието на Яков на ниско мнение. Според него фокусът му е бил еврейски и му е липсвала тежката доктринална мисъл на посланията на Павел. Той е наричал Яков „право сламено послание“. Като се има предвид преоткриването на Лутер на „спасението само чрез вяра“ и голямата му битка да защити тази истина, можем да разберем защо той не е оценил акцента на Яков върху „делата“. И все пак Посланието на Яков, заедно с всички други канонични писания, формират вдъхновеното Божие Слово. Грешим, ако омаловажаваме което и да е. Двете писма, написани от полубратята на Исус, най-добре се разбират като коригиращи послания: Юда се стреми да коригира недостатъчна доктрина (Юда 3, 17), а Яков, както ще видим, се стреми да коригира недостатъчно поведение.
Писмото на Яков е подобно по структура на Притчи – тоест, няма много структура! Яков, подобно на Соломон, има редица теми или опасения, които се появяват и изчезват и отново се появяват в неговите писания. И все пак, за да се ориентирам в това послание, предлагам следната схема.
Изпълнители на Словото – Без извинения! Яков 1
Яков е уморен от теологични цветя и красиви умствени модели. Той призовава към действие! Ако вярвате на Божието слово, действайте според него: „Правете това, което казва“ (Яков 1:22). Казано е, че единствените части от Библията, в които наистина вярваме, са частите, на които се подчиняваме. Яков би казал голямо „амин“ на това.
Преминавате ли през трудно време? Изправени ли сте пред изпитания от много видове? Това не оправдава отслабването на послушанието. Бог ще използва тези изпитания за благословение (Яков 1:2-3). Пасивността ви причинена ли е от объркване? Не оставайте просто там: помолете Бога за необходимата мъдрост, „Който дава щедро на всички без да намира вина“ (Яков 1:5). Стресирани ли сте от съмнения? Ако Бог го казва, просто вярвайте – и след това действайте според него! (Яков 1:6-8). Мислите ли, че сте твърде бедни, за да бъдете активен християнин? (Яков 1:9). Ограничава ли стремежът към повече пари вашата ефективност като християнин? (Яков 1:10-11). Разсейвате ли се от фини изкушения? (Яков 1:12-15). Други хора ядосват ли ви? Лошият ви нрав обезкуражава ли ви да се стремите към практическа святост? (Яков 1:19-20). За Яков това са разсейващи извинения. Господ иска да ни промени чрез Своето Слово. Яков ни призовава „смирено да приемем словото, насадено във вас“ (Яков 1:21).
Той завършва тази първа глава с още един често срещан аргумент за оправдаване на личното бездействие. Някои от нас може да кажат „Изповядвам почтена религия“ или „Принадлежа към библейско вярваща общност“ или „Придържам се към консервативна доктрина“. Яков отговаря: „Ако някой смята себе си за религиозен, но не държи езика си под контрол, той мами себе си и религията му е безполезна“ (Яков 1:26). Истинската християнска религия става очевидна в характера на вярващия и чрез това, което той казва и прави. Как би гледал Яков на вашия тип християнство?
Имате ли Божията любов? – Покажете я! Яков 2:1-16
За Яков външното показва вътрешното – нашата реч показва състоянието на сърцето ни, а действията ни показват нашата истинска теология. В това, прямият подход на Яков е много подобен на ученията на самия Исус, който насърчаваше слушателите си да гледат на плода, за да определят вида на дървото (Матей 7:15-23). Тестът, предложен от Яков, е прост: „Покажете го“ (Яков 2:18; 3:13).
Фаворитизъм:
Можем да си представим Яков, наслаждаващ се на мелодичните нови християнски песни в йерусалимската общност, като „О, колко обичам Исус“ и „Какво чудо е да си част от Божието семейство“. Тогава един водещ апостол става и се обръща към общността: „Скъпи деца, нека не обичаме с думи или език, а с действия и в истина“ (1 Йоан 3:18). Общността отговаря с ентусиазирано „Амин!“. Сред тази квази-небесна сцена се чува дисонансна нотка: богат мъж и беден мъж влизат в общността. За секунди богатият мъж е отведен на видно място, докато бедният мъж все още стои на вратата. Половин час по-късно Яков поглежда отново и бедният мъж вече седи на пода. „Братя мои“, увещава ги Яков, „като вярващи в нашия славен Господ Исус Христос, не показвайте фаворитизъм“ (Яков 2:1). Какво мислите, че би казал Яков, ако влезе в модерна християнска общност, която показва предпочитание към определена раса, образователно ниво или социално положение?
Благородни мисли:
Срещата свършва и светиите грабват зимните си палта и се отправят към дома за хубав неделен обяд. Отново острото око на Яков забелязва неприятна сцена: бедна сестра и децата й излизат на студения въздух без палта. Други светии им се усмихват и махат: „Идете си, желая ви добро; стоплете се и се нахранете добре“ (Яков 2:16). И все пак никой не им предлага палта или не ги кани на обяд. „Каква полза от това?“ Милосърдието без действие е безполезно. Имате ли Господната любов в сърцето си? Как я показвате? Бъдете практични: обадете се на сестрата, която е родила бебе. Предложете да напазарувате за възрастния брат, който не може да излиза. Погрижете се за тези деца, за да могат изморените родители да излязат вечер. Бъдете щедър шофьор. Направете място за някого. Изпратете насърчителна бележка или имейл. Поканете този имигрант на вечеря. Разбрахте ли идеята?
Имате ли спасителна вяра? – Покажете я! Яков 2:14-26
Яков сега се обръща към доктринални въпроси. „Вярата сама по себе си“, казва той, „ако не е придружена от действия, е мъртва“ (Яков 2:17). „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“ (Яков 2:26). Някои смятат, че Яков противоречи или се кара с Павел, който пише: „Ние твърдим, че човек се оправдава чрез вяра, без да спазва Закона.“ Той също пише: „Човекът, който не работи, но се доверява на Бога, Който оправдава нечестивите, неговата вяра се вменява за праведност“ (Римляни 3:28; 4:5).
Интересно е, че и Яков, и Павел използват Авраам, за да илюстрират своята теза. Тук няма конфликт: Павел ясно заявява, че сме спасени чрез вяра, когато се доверяваме на Господа, когато безусловно се предаваме на Христос. Но тогава, добавя Яков, тази спасителна вяра не може да остане статична; тя непременно се проявява. Новото раждане означава нов живот. Истинското обръщане инициира движение. Промяната в сърцето води до промяна в живота. Ако постоянно ви следваха, би ли могъл таен агент да събере достатъчно доказателства, за да докаже убедително, че имате спасителна вяра?
Спасителната вяра е повече от умствено приемане на набор от правилни доктрини. Дори демоните знаят правилните доктрини (Яков 2:19). Спасителната вяра е повече от щастливи чувства и движещи емоции. Дори демоните „треперят“ и „се стряскат“, когато се сблъскат с истината (Яков 2:19). Спасителната вяра се основава на правилна доктрина, докосва нашите емоции, но също така включва акт на волята. Дълбоко в себе си ние признаваме греха си и се обръщаме към Христос, търсейки Неговото прощение. Ние предаваме живота си на Него; каним Го да поеме пълен контрол.
Спасителната вяра е толкова проста, че дори дете може да се роди отново. И все пак тя е дълбока и променяща живота. Упражнявали ли сте спасителна вяра? Родени ли сте отново? Показва ли го животът ви?
Очаквайте заключението на тази поредица от две части следващия месец.
