„И Петър Му отговори и рече: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Тебе по водата. А Той рече: Ела. И когато Петър слезе от кораба, той ходеше по водата, за да отиде при Исус. Но когато видя силния вятър, уплаши се; и като започна да потъва, извика, казвайки: Господи, спаси ме. И веднага Исус протегна ръка, хвана го и му рече: О, маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:28-31)
1) Заповедта да дойде беше волята на Господа.
2) Условията на вятъра бяха волята на Господа.
3) Фокусирането върху Словото подхранваше вярата на Петър и той ходеше по водата, за да отиде при Исус. Правилна зависимост, посока и дестинация.
4) Фокусирането върху вълните подхранваше страха на Петър. Неговата зависимост намаля и посоката му беше потъване във водата.
5) Въпреки това, докато потъваше, вярата му отново се фокусира върху Господа – „Господи, спаси ме“.
6) Верният отговор на Господа беше да го спаси.
7) Господ похвали вярата му, макар и малка, но предизвика съмнението му. „О, маловерецо, защо се усъмни?“
Вяра, фиксирана и фокусирана върху Господа и Неговото Слово, намира изпълнение. Бъдете силно насърчени.
