Следвайки Отца:Но накъде отива Той?
„Независимо дали ви харесва или не, вие водите децата си или към рая, или към ада.“
Д-р Блек беше успешен лекар и хирург, високо уважаван в своята общност. Той беше отдаден съпруг и баща, особено близък с къдрокосия си малък син, Боби. Момчето никога не беше далеч от баща си, когато лекарят беше у дома. Понякога Боби дори отиваше на визитации, когато лекарят отиваше да види своите пациенти, за тяхно голямо удоволствие.
Но имаше едно място, където бащата и синът никога не ходеха заедно. Всяка неделя сутрин Боби ходеше на църква с майка си и сестра си. Но лекарят никога не ходеше с тях; той казваше, че няма нужда от религия.
Боби обичаше неделното училище и харесваше своята учителка. Урокът от една неделя беше озаглавен „Нашият небесен дом“. Децата наистина го харесаха, защото учителката задаваше много въпроси.
„Боби, когато стигнеш до рая, кое ще бъде първото нещо, което ще видиш?“ попита учителката.
Боби се поколеба за момент, след което отговори: „Аз няма да отида в рая.“
Учителката беше шокирана. „Защо, Боби? Със сигурност искаш да отидеш в рая.“
„Не, не искам!“ отговори Боби без колебание. „Аз отивам с татко. Майка ми и сестра ми отиват в рая, но аз отивам с баща ми. Ние ходим навсякъде заедно.“ Неговият отговор дълбоко нарани учителката.
Няколко дни по-късно, докато получаваше медицинско лечение от д-р Блек, учителката разказа инцидента на лекаря. Отначало лекарят се опита да го отхвърли като голяма шега, но беше явно разтърсен. „Да, точно като Боби. Той винаги иска да бъде с мен и да ходи, където и да отивам аз.“
„А накъде ще отивате, докторе?“ Нежното запитване на учителката улучи целта. Уважаваният хирург не можеше да избегне коментара, който скъпият му син направи в неделното училище.
Това го притесняваше до късно една съботна вечер, когато той коленичи, за да изповяда греховете си и да помоли Бог да му прости. Докато се молеше, той прие Господ Исус като свой личен Спасител и стана ново създание в Христос (2 Кор. 5:17).
На следващата сутрин той разказа на семейството си за новооткритата си вяра и отиде с тях на неделното училище. Сега той беше най-добрият спътник за Боби, такъв, когото момчето можеше да следва дори до рая.
Татко, ами ти? Добър спътник ли си за малкия си син или дъщеря? Накъде ги водиш? Ако детето ти следва стъпките ти, къде ще свършите и двамата?
Независимо дали ви харесва или не, вие водите децата си или към рая, или към ада, защото, според Божието Слово, вие самите сте се запътили към едното или другото. Независимо дали го знаете или не, вие сте най-голямото влияние в живота им. Въпросът е: Как им влияете?
За да бъдете на път към рая, Библията ясно казва, че трябва да изповядате греховете си пред Бога и да приемете Исус Христос като ваш Спасител, вярвайки, че Той е умрял за вашите грехове. „Защото и Христос пострада веднъж за греховете, Праведният за неправедните, за да ни приведе при Бога“ (1 Пет. 3:18). Тогава Бог може да каже за вас: „Познал съм го... за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят пътя Господен“ (Бит. 18:19).
Ако пренебрегнете безплатното Божие предложение за спасение, резултатите са фатални: „...невярващите... ще имат своя дял в езерото, което гори с огън и жупел, което е втората смърт“ (Откр. 21:8). Колко тъжно би било, ако Бог трябваше да каже за вашето дете: „Той вършеше зло пред Господа и ходеше по пътя на баща си“ (3 Цар. 22:52).
Бащи, събудете се и осъзнайте, че можете да бъдете голямо влияние в живота на детето си за неговото вечно добро!
Насочвате ли се към рая и водите ли последователите си там? Можем да ви покажем как.
Анонимен
