Вие сте МАТЕРИАЛИСТ?
В тази статия ние не се занимаваме с „материализма“, който се отнася до безбожната теория, че физическата материя е единствената реалност, а с това, което Американският наследствен речник определя като: 1. „доктрината, че физическото благополучие и светските притежания представляват най-голямото добро и най-висока ценност в живота“; 2. „голямо уважение към светските грижи“.
Исус ясно опроверга част 1, като заяви, че „животът на човека не се състои в изобилието на неговите притежания“ (Лука 12:15 NIV). Той предхождаше изявлението Си с: „Пазете се от всякакъв вид алчност.“ Исус казва, че тази доктрина е фалшива, тя не работи; така че не се заблуждавайте от естествените си придобиващи инстинкти.
Ние, християните, знаем, че тази доктрина е фалшива, но не забелязваме, че ѝ отдаваме почит по отношение на част 2, съблазнени от материалистичните приоритети на света около нас. Трябва да обърнем по-голямо внимание на учението на Исус: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги унищожават, и където крадци влизат и крадат. Но си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги унищожават, и където крадци не влизат и не крадат. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Матей 6:19-21).
Алтернативата на земните ценности са небесните ценности – защитеното, вечно осигурено наследство на новородените Божии наследници. Слушайте Петър: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос! По голямата Си милост Той ни е родил отново за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, и за наследство, което никога не може да погине, да се поквари или да избледнее – пазено на небето за вас, които чрез вяра сте пазени от Божията сила до идването на спасението, което е готово да бъде открито в последно време“ (1 Петър 1:3-5).
Земното е уязвимо на повреди, разпад и грабеж, и следователно е с ограничена продължителност или временно. Небесното е извън обсега на всички намаляващи ефекти, защитено и вечно. Контрастът е безкраен. Как е възможно някога да изберем временното-материално пред вечното-духовно? Но трябва да изберем. Исус каза: „Никой слуга не може да служи на двама господари. Или ще мрази единия и ще обича другия, или ще бъде предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на парите“ (Лука 16:13).
Лесно е да се заблуждаваме, че не „служим“ на никого. Избираме да правим своето си, без да осъзнаваме, че материализмът е робство. Съзнателният избор да се подчиним на Божията власт и да Му служим ни освобождава от това робство и откриваме, че служенето на Бога е радостен, изпълващ живот.
Защо някой би искал да се пороби на безмозъчен, безсърдечен господар, който е подложен на повреди, разпад и грабеж, няма сила да задоволи напълно и накрая ще се провали дори като ценност? И все пак, хората се редят на опашка, за да се запишат за такова робство – дори християни!
ХРИСТОС, ЕДИНСТВЕНИЯТ КЛЮЧ КЪМ УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО
Повечето християни не вярват съзнателно, че физическото/материалното е най-висшата и най-голяма ценност. И все пак ние дишаме материалистичната атмосфера на този свят и несъзнателно попадаме в капана на „голямо или прекомерно уважение към светските грижи“. Това само показва, че всъщност не се наслаждаваме на нашето небесно наследство. Бог, „Който ни е благословил в небесните места с всяко духовно благословение в Христос“ (Ефесяни 1:3), „богато ни осигурява всичко за нашето наслаждение“ (1 Тимотей 6:17). Той възнамерява децата Му да намират удовлетворение в Неговите небесни/духовни провизии в настоящето. Ние имаме вечен живот сега; също така сме предназначени да живеем богат живот сега, в наслаждението на Божиите вечни/духовни притежания.
Ключът, разбира се, към наслаждаването на духовна/небесна/вечна същност тук и сега се намира в Римляни 8:32: „Онзи, Който не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас – как няма да ни даде и всичко останало заедно с Него?“ Изразът „заедно с Него“ повтаря уточнението в Ефесяни 1:3, „всяко духовно благословение в Христос.“
Не се очаква от нас да бъдем възхитени и удовлетворени от самите притежания – дори от небесни/духовни/вечни притежания – а да търсим съвършеното удовлетворение на душите си, на най-дълбоките си вътрешни копнежи, в общението с Христос. Бог ни дава всичко в нашето общение с Него. Самият Бог е „много доволен“ от Исус (Матей 3:17; 17:5). Той намира сърцето Си изпълнено с удоволствие, докато се наслаждава на Своя единствен Син. И Той иска да сподели това удоволствие с нас.
„Нека животът ви бъде свободен от любовта към парите и бъдете доволни от това, което имате, защото Бог е казал: „Никога няма да те оставя; никога няма да те изоставя“ (Евреи 13:5). Бог е нашето гарантирано удовлетворение. Нещата никога не могат да изпълнят сърцето. В продължение на петдесет години често съм си повтарял тези редове на поета Франсис Куорлс: „Имайки всичко, а не Теб, какво имам? Нямайки Теб, какво са спечелили трудовете ми? Нека се наслаждавам на Теб, какво повече да желая? И имайки само Теб, какво нямам? Не желая нито земя, нито море, нито бих искал да притежавам самото небе, небе без Теб.“
И така, християни, нашият отговор на материализма е да търсим – да натрупваме, ако щете – все повече и повече от Христос. На планината на Преображението Бог каза на объркан апостол: „Това е Моят Син, Когото обичам; в Него Аз съм благоволил“ (Матей 17:5). След това Той каза: „Слушайте Него!“ (Лука 9:35). Настройте се на Него, съсредоточете сърцето си върху Него, оставете Го да потече във вас, да ви облее, да ви възхити. Този, Който е върховното, вечно удовлетворение на великото сърце на Всемогъщия Създател на всичко, е също така наш, за да Му се наслаждаваме!
Лука също така записа тези думи от посланието на Бога при преображението: „Това е Моят Син, Когото Аз избрах“ (Лука 9:35). Бог не само избра Своя Син преди основаването на света като Свой скъпоценен Крайъгълен камък (1 Петър 1:20; 2:4-6), Който ще изпълни всички Негови планове и пророчества, но Той също така избира да насочи сърцето Си към тази удивителна и уникална Личност. Не е ли това нашата подсказка също да изберем Исус Христос – не само като Спасител, но като всепоглъщащ фокус на нашите сърца?
Хиляда години преди Христос, Давид направи точно това: „Винаги поставям Господа пред себе си“ (Псалм 16:8). „Едно нещо поисках от Господа, това търся: да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да съзерцавам красотата Господна и да Го търся в Неговия храм“ (Псалм 27:4). Мария от Витания също избра „едното необходимо“ – да седне в краката на Исус, жадно слушайки Го (Лука 10:38-42) – и така беше вдъхновена да „пропилее“ най-скъпото си материално притежание, за да помаже личността на Исус.
Исус също предупреди за ефекта от материалистичните занимания върху нашата плодотворност. В притчата за сеяча Той учи, че „други, като семе, посято сред тръни, чуват словото; но грижите на този живот, измамността на богатството и желанията за други неща идват и задушават словото, правейки го безплодно“ (Марк 4:18-19). Материалистичните занимания задушават духовната продуктивност.
Поради тази причина Спасителят призова: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или пиете; нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът по-важен от храната, и тялото по-важно от дрехите? ... Езичниците тичат след всички тези неща, а вашият небесен Отец знае, че имате нужда от тях. Но търсете първо Неговото царство и Неговата праведност, и всички тези (материални) неща ще ви бъдат дадени също“ (Матей 6:25, 32-33).
В този свят не липсват материални разсейвания. Но още по-вярно е, че не липсва удовлетворение в провизиите, които Бог е направил за нуждите на нашето същество, нашата душа. Умът и тялото имат изисквания, но най-големите копнежи са на душата. Когато душата е удовлетворена, човекът е удовлетворен. И само Христос може наистина да удовлетвори душата ни; Той е нашето върховно удовлетворение, точно както е и Божието. Августин е бил прав, когато е казал: „Сърцата ни са неспокойни, докато не намерят покой в Теб.“ Удовлетворената душа не чувства материален недостиг.
АЛЧНОСТТА Е АПЕТИТЪТ НА АЗ-А, МАТЕРИАЛИЗМЪТ Е НЕГОВАТА ДИЕТА
Павел пише: „Считам всичко за загуба в сравнение с превъзходното величие на познаването на Христос Исус, моя Господ, заради Когото загубих всичко. Считам ги за боклук, за да придобия Христос“ (Филипяни 3:8). Той се беше отказал от много, но го смяташе за нищо друго освен боклук, за да направи място в живота си за повече от Христос. Христос изпълни сърцето му и задоволи копнежа му, докато не остана място за материализъм. Недоволен християнин е този, който наистина не познава своя Спасител. Материализмът е изкушение: той не може да доведе до удовлетворение; той ни оставя гладни.
По-рано цитирахме предупреждението на Исус да „бъдем нащрек срещу ... алчността“ (Лука 12:15). Алчността е нашият истински проблем; тя е вплетена в тъканта на падналата човешка природа, съществено изразяване на нейната основна егоцентричност. Лекарството, отново, е да се съсредоточим върху Исус. Един човек веднъж Го попита коя е най-голямата заповед – основната! Исус отговори с общо еврейско верую от Второзаконие 6:5: „Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ След това Той добави ново измерение от Левит 19:18: „Обичай ближния си като себе си“ (Матей 22:34-40).
Да се съсредоточим върху Исус означава първо да се съсредоточим извън себе си. Никой не поставя под въпрос заповедта да обичаме Бога с цялото си същество. Но как? Най-добре се изразява в правенето на другите: „Обичай ближния си като себе си.“ Или обичай ближния си – по всички начини, на всички места и по всяко време, по които обикновено предпочиташ, глезѝш, обичаш себе си – вместо себе си!
Исус я направи двукомпонентна заповед в този пасаж, завършвайки: „На тези две заповеди висят целият Закон и Пророците.“ Но друг път Той просто заяви втората част: „Във всичко, правете на другите това, което бихте искали те да правят на вас, защото това обобщава Закона и Пророците“ (Матей 7:12). Така че най-голямата заповед всъщност е да обичаш ближния си като себе си. Това, разбира се, е човешки невъзможно. Само когато се съсредоточим върху Христос – обичайки Го с цялото си същество – сме подготвени да направим това.
Павел повтаря принципа в Римляни 13:9-10 и Галатяни 5:14, и го разширява във Филипяни 2:3-4: „Не правете нищо от егоистична амбиция или суетна гордост, но в смирение считайте другите за по-добри от себе си. Всеки от вас ... да гледа не само на своите интереси, но и на интересите на другите.“
Тези инструкции са, за да ни помогнат да се отнасяме хармонично един към друг. Не можем да имаме междуличностна хармония, докато сме егоцентрични, докато всеки индивид е вселена сам за себе си. Когато се фокусираме върху Исус и започнем да „считаме другите за по-добри от себе си“, ние се отдалечаваме от нашия фундаментален егоцентризъм и започваме съзнателно да се движим към ориентираност към другите.
Най-добрият пример е самият Исус. Той не считаше собственото Си достойнство за приоритет, който трябва да се пази, но „се смири ... смири Себе Си“ (Филипяни 2:7-8). Действащият принцип е, че когато детронираме себе си и дадем приоритет на нещо различно от себе си – на Бога – ние откриваме, че Бог ни издига според Своите планове за нас.
И забележете, че нашият Господ не иска от нас повече, по отношение на жертва и самоотричане, от това, което Той доброволно направи за Бога и за нас. Той не казва: „Смирете се, защото Аз заповядвам“, а по-скоро: „Гледайте Ме и нека Аз ви помогна да се смирите, както Аз направих.“
Нашата податливост към материализма се корени в нашата фундаментална човешка алчност и егоцентризъм. Когато се подчиняваме на Бога и се отдалечаваме от това робство на себе си към другите, ние правим огромна крачка далеч от материализма.
