От: Хамилтън Смит
Псалм 94
Вероятно повечето биха се съгласили, че основното приложение на 94-ти Псалм е към страданията на евреите в последните дни. Въпреки това, Псалмът съдържа велики принципи, които се отнасят за целия Божи народ, докато преминава през свят, от който Христос отсъства.
В хода на Псалма виждаме:
Злите тържествуват,
- Благочестивите страдат,
- Благословението и утехата на светеца в и чрез страданието, и
- Увереността на благочестивите, че в определеното време ГОСПОД Сам ще се справи със злите.
- Стихове 1–2
Псалмът започва с молитва. Благочестивият човек се намира не само в свят, в който Божият народ страда, а гордите процъфтяват, но и където на пръв поглед може да изглежда, че Бог е безразличен. Затова Псалмистът се моли Бог да се „покаже“, да действа от името на Своя страдащ народ и да се справи с гордите.
В същото време се осъзнава, че „отмъщението“ принадлежи на Бога. Това, със сигурност, е истина, за която християнинът трябва да бъде напомнен, защото апостол Павел може да ни каже:
Възлюбени, не отмъщавайте за себе си, но дайте място на Божия гняв, защото е писано: „Мое е отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“ В присъствието на провокация, гняв и умишлени обиди, нека се пазим да не търсим отмъщение. Обидите и несправедливостта могат да предизвикат праведно възмущение; не можем да ни се довери да отмъщаваме. Това Господ държи в Своите ръце. Нашата част е да „дадем място“ на гнева. Ако гневът на някого ме ядосва, тогава аз съм „победен от злото“ (Римляни 12:18–21).
Стихове 3–7
В следващите стихове виждаме напредъка на злите. „Злите тържествуват“, но се осъзнава, че това ще бъде само за известно време, защото Псалмистът пита: „Докога?“ Те „говорят нагло“; те „се хвалят“; те „смазват“ Божия народ и убиват беззащитните: преди всичко, те отхвърлят всякакъв страх от Бога, защото казват: „ГОСПОД няма да види“, нито „ще обърне внимание“.
Каква графична картина на състоянието на света в този момент, белязана от наглост, самохвалство, потисничество, насилие и отхвърляне на всякакъв страх от Бога.
Стихове 8–11
Следва прекрасно описание на това, което вярата вижда зад временното външно тържество на злото. Внасяйки опустошение в света, злите действат като хищни зверове; и в своето самохвалство и отхвърляне на всякакъв страх от Бога, те се държат като „глупаци“ без мъдрост, защото страхът от Бога е началото на мъдростта.
Злите забравят, че Този, Който е направил ухото, може да чуе тежките думи, които се говорят против Божия народ, и самохвалните неща, които злите казват за себе си: че Този, Който е направил окото, може да види всичките им насилствени и зли дела; и че Този, Който учи човека на знание, „знае мислите на човека, че са суета“. Тържествени истини за всички нас, защото е добре да помним, че Господ чува всичките ни думи, вижда всичките ни действия и знае всичките ни мисли – но колко двойно тържествено е за онези, които отхвърлят всякакъв страх от Бога.
Стихове 12–15
В тези стихове научаваме, че макар за известно време Бог да не се „показва“ с активна намеса от името на Своя страдащ народ, Той в никакъв случай не е безразличен към нашите изпитания и упражнения. Напротив, Той използва изпитанията за наше благословение чрез „наказание“ и „учение“.
Чрез тези изпитания Той ни наказва, за да можем да открием и осъдим злините на плътта и да научим какви сме в Неговите очи, и така да бъдем „участници в Неговата святост“ и да принасяме „плод на праведност“ (Евреи 12:10–11). Освен това, чрез изпитанието Той ни учи, за да можем да научим всичко, което Бог е за нас.
Така Той ни дава „покой от дните на бедствие“, и ние осъзнаваме, каквито и изпитания да са допуснати, че
Той „няма да отхвърли Своя народ.“ Стихове 16–19
Освен това, благочестивите откриват, че във всичките си изпитания Господ е техният неизчерпаем ресурс. В присъствието на „злосторници“ и „работещи беззаконие“ той пита: „Кой ще се изправи за мен?“ И „Кой ще застане до мен?“ Той осъзнава, че ако не беше Господ, щеше да бъде оставен сам в мълчание. Така, в християнски времена, апостол Павел открива в своите големи изпитания, когато никой не застава до него, че Господ е бил с него, и Господ е бил негова помощ, чрез Когото е бил укрепен (2 Тимотей 4:16–17). Подобно на Псалмиста, ние можем да изпитаме, че понякога, когато сме били в опасност да се подхлъзнем, милостта на Господ е дошла и ни е задържала по пътя. Така апостолът може да каже:
Господ ще ме избави от всяко зло дело. Освен това, Псалмистът не само осъзнава поддържащата благодат на Господната ръка, която го е пазила в присъствието на капани, в които е бил в опасност да се подхлъзне, но той открива, че „утешенията“ на Господ поддържат душата му, когато е бил в опасност да бъде погълнат от множество „тревожни мисли“. Така, отново, апостол Павел осъзнава, във всичките си изпитания, „милостите“ и „утехата“ на Бога (2 Коринтяни 1:3–4).
Стихове 20–23
Така, макар за известно време злите да изглеждат, че тържествуват, благочестивите осъзнават, че не може да има общение между правителство на беззаконие и святия Бог. Макар злите да се обединяват срещу праведните и да осъждат невинните, благочестивите намират в ГОСПОД своята „защита“ срещу цялата сила на врага и своето „убежище“ във всяка буря.
Те могат да гледат с увереност към времето, когато ГОСПОД „ще донесе върху злите тяхното собствено беззаконие“ и накрая „ще ги отсече“; тогава всяка буря ще утихне.
Междувременно, колко е хубаво да можем да кажем с апостол Павел, докато гледаме назад към миналото:
Бог „ни е избавил“; докато гледаме наоколо в настоящето, Бог „избавя“; и с увереност гледаме към бъдещето и казваме: „Той още ще ни избави.“ (2 Коринтяни 1:10).
