Библията ни дава впечатляващи примери за хора, които са прославили Бога в страдание. Само си помислете за Йов. Какво е направил той, след като му били отнети притежанията и дори децата му?
Той каза: „Господ даде, и Господ отне; благословено да бъде името Господне.“ (Йов 1:21).Можем да предположим, че това със сигурност не му е било лесно. Много е възможно първо да му е било необходимо известно време, за да изрече тези думи. Но тъй като го е направил, той е почел Бога с покорство и кротост – и ни е оставил пример с това.
Йов погледна към Бога в своята беда и това го успокои. Той не каза: „Халдейците взеха“, а: „Господ взе.“ Той видя Бога зад обстоятелствата.
Но и Йов не беше съвършен. По-късно, когато беше поразен с циреи и рани от Сатана, когато приятелите му говореха нелюбезни думи, и когато страданията се проточваха все повече и повече, горчивина се надигна в сърцето му. Това го накара да започне да упреква Бога.
Особено когато страданията се проточват дълго време и бремето не става по-леко, е необходима много благодат, за да не се огорчиш, а да имаш вътрешно „да“ на Божиите пътища с нас отново и отново.
Дори когато нещастието внезапно връхлети, Господ разбира, че такива събития са придружени от тъга, объркване и разочарование. Той не очаква от нас винаги да Го хвалим на място в такива ситуации и веднага да бъдем напълно спокойни относно това.
Но Той иска да ни помогне да не се огорчаваме заради такива удари и да не се отказваме! Много е ценно за Бога, когато казваме „да“ на нещата, през които Той ни позволява да преминем и дори ни е осигурил.
