Мрачни мисли изпълваха ума ми, докато добрият кораб ореше сивите води на Северния Атлантик: мисли за състоянието на нещата в изповядващата се Божия Църква, увеличаването на светскостта, отстъплението от истината на мнозина, в които човек беше възлагал надежди, липсата на сила в служението и свидетелството, малцината, които изглеждаха способни наистина да представят истината като онези от древността: всички тези неща изпълваха ума ми и над тях размишлявах, докато лежах през нощта. Корабът се люлееше отстрани настрани в бурно море, а обкръжението подхождаше на мислите ми. Така нощта минаваше; после дойде смяната на вахтата; средната вахта отстъпи място на сутрешната, и когато камбаната извести факта, гласът на старшината прозвуча: „Всичко е наред.“
Корабът все още се люлееше и клатеше, а тъмнината изглеждаше по-дълбока от преди, но този призив на утрото промени мислите ми; спомних си корабокрушението на Павел и как, когато нещата изглеждаха най-черни, Божият Ангел застана до него, казвайки: „Не бой се, Павле.“ Корабът, на който Павел плаваше, се разби на парчета, но всички се спасиха на сушата, и изглежда, че този божествено записан инцидент има пророческо значение: всяка човешка организация ще се провали като съд на истината, и всички надежди, възложени на човешка сила, ще загинат, но Божието дело ще остане, и всяка душа, докосната от Неговия милостив Дух и доведена до Христос, ще стигне безопасно до сушата, за да застане там в цялата слава на изпълнението на Божиите вечни цели.
Това беше окуражаваща тема, и докато размишлявах над нея, духът ми се повдигна, защото веселото „Всичко е наред“ зазвуча в душата ми, и макар да знаех, че не може да се очаква промяна към по-добро в тази невярна професия, която се е съюзила със света, който уби нейния Господ,
защото зли човеци и измамници ще стават все по-зли (2 Тимотей 3:13), все пак светлата перспектива за Божия триумф въпреки всичко, светеше като светлина в тъмнината. Нашите мисли и вяра трябва да се обърнат от земята към небето, към Този, чиято ръка е преобърнала господството на смъртта и Който живее сега в цялата сила на възкресенския живот на Божия престол. Тъмнината преминава, и чрез вяра можем да видим ярката Звезда на утрото, която вече свети, и знаем, че всичко е наред.
Когато най-накрая зората проби през прозореца на каютата, взех Календара с библейски текстове, за да прочета текста за деня. Той беше следният:
Аз, Господ, твоят Бог, ще те държа за дясната ръка, казвайки ти: Не бой се; Аз ще ти помогна (Исая 41:13) и
Той дава сила на отслабналите (Исая 40:29). Така вярата се укрепва от нашия милостив Господ, и докато Той държи ръката, и Неговата сила се усъвършенства в нашата слабост, ние ще пазим вахта и ще очакваме утрото, „утрото без облаци;“ развеселявайки тъмнината около нас с вика на вярата: „Всичко е наред.“
