„Кажи ми, о Ти, Когото душата ми обича, къде пасеш, къде караш стадото Си да почива по пладне; защото защо да бъда като онази, която се отклонява при стадата на Твоите другари?“ (Песен на песните 1:7).
„Почивка по пладне“! Колко примамливо звучи! За да разберем тази песен, трябва да си представим, че сме в източни земи. Пладне е и лъчите на палещото слънце бият върху изсъхналата и изтощена земя. Няма спасение от безмилостния му блясък.
Но има Един, Който е умел да намира покой дори по пладне за Своето стадо
Към Него се обръщат като към Този, „Когото душата ми обича.“
Скъпи, обезпокоен, тревожен християнино, пладне ли е било за теб? Достигнали ли са те палещите лъчи на скръбта, изпитанието, телесната слабост или на разбитите надежди и сломения дух, докато не си почувствал, че не можеш да понесеш повече? Това, от което се нуждаеш, е ПОКОЙ.
Има Един, същият, Когото душата ти обича, Който може да даде покоя, от който се нуждаеш.
Той те обича силно и Той е позволил скръбта, телесната слабост, сломения дух, за да можеш, изсъхнал и уморен, най-накрая да се обърнеш към Него и да намериш „покой по пладне.“ Дори по пладне има място на съвършен мир. Какъв покой е това!
Да лежиш напълно пасивен в Неговите ръце, знаейки, че любовта, съвършената божествена любов, която е планирала твоя път, е измерила тежестта на твоята скръб. Той е зает да осъществява целите на Своята любов в теб първо за Своя собствена слава, а след това за твоя изключителна полза. В познанието на тази любов сърцето ти може да почива – „почивка по пладне.“
Познавах един християнин, който умираше. Човек би си помислил, че той не може да понесе по-голям натиск и по-нататъшно отслабване, но колкото по-жестоко беше изпитанието, толкова по-красива беше почивката, на която се наслаждаваше.
Няма възможна комбинация от обстоятелства, при която този покой да не може да бъде познат.
„Човек ще бъде… като сянка на голяма скала в изморена земя“ (Исая 32:2).
„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Матей 11:28).
Същата истина е изразена по различни начини.
В цялата си умора ние познаваме Този, Който е познавал умората и жаждата. Този, Който е бил „Бог над всички, благословен завинаги“, но все пак истински Човек, сега е прославен, помощник на Своя народ и техен велик Първосвещеник, „докоснат от чувството на нашите немощи.“ Със сигурност можем да намерим покой в Него, както под „сянката на голяма скала в изморена земя.“ Той дава поканата: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ Всеки уморен грешник, който дойде при Него, ще намери покой. Благословен Исусе! Този, Когото душите ни обичат, е същият, Който може да даде покой на Своето стадо по пладне.
