Когато Господ Исус каза: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Матей 11:28),
Той се обръщаше към онези, които се трудеха да намерят божествена благословия на основата на закона и които чувстваха потисничеството, с което законът ги обременяваше. В естествените неща човек очаква да намери почивка, след като трудът му приключи, но нямаше почивка за онези под закона, защото нямаше край на изискванията на закона,
защото законът владее над човека, докато е жив (Римляни 7:1).
Законът обременяваше духа със своите изисквания, а грехът, който законът не можеше да отнеме, обременяваше съвестта. Безгрижните и нечестивите не биха почувствали бремето, защото човек е естествено безразличен към Бога и Неговата благословия, но благочестивите в Израел се трудеха и бяха обременени, и на такива думите на Господа биха донесли радост и насърчение. Ето Един, Който можеше да премахне тежкото бреме и беше готов да го направи, за да успокои сърцето от бремето на съвестта и да даде почивка в знанието за това, което Той беше донесъл от благодатта на Отца. Бог вече не изискваше от хората; но Той беше видян в Исус като даващ Бог. Книжниците налагаха
„тежки и непоносими товари“ върху раменете на хората и не биха ги помръднали с един от пръстите си (Матей 23:4), но Господ Исус дойде да облекчи хората и да премахне тежкото бреме. Освободени от игото на закона, Господ покани благочестивите да вземат Неговото иго върху себе си и да се учат от Него. Той не беше суров Господар и Сам беше дошъл под игото на служение на Бога, и в Своето служение беше „кротък и смирен по сърце“. Като слуги на Господа, те щяха да намерят Неговото иго леко и Неговото бреме леко и да имат почивка за душите си.
Господ ни моли само да правим това, в което божествената природа намира удоволствие, и което виждаме съвършено изразено в Самия Него.
Дарът на мира
Господ не само дава почивка на Своя народ, Той също така дава мир, защото каза на Своите ученици, преди да ги напусне,
Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Йоан 14:27).
В живот на неуморно служение на Своя Бог и Отец имаше всичко наоколо, което да смущава и тревожи, но сред всичко това Неговото сърце имаше непомрачен мир, и това е мирът, който Той дава на Своите. Учениците щяха да бъдат лишени от своя Учител, Който постоянно се грижеше за тях, но Той им каза:
Тези неща ви казах, за да имате мир в Мене (Йоан 16:33).
Нашият мир е в Него и това е Неговият собствен мир.
Във Филипяни 4:6 сме призовани да
не се безпокоите за нищо; но във всичко чрез молитва и молба с благодарност нека вашите прошения стават известни на Бога.
Това ще ни донесе „Божия мир, който надвишава всяко разбиране“, мир, който ще пази входа на всяка пътека към сърцето и ще държи далеч всяка смущаваща мисъл. Това е мирът, който прави Божия престол непомрачен сред всички конфликти на народите по света.
Освен това, ако мислите ни са върху красивите черти, които се виждат в Христос, и ако ходим в светлината на Божието слово, търсейки Неговата воля, винаги можем да разчитаме, че с нас е „Бог на мира“, Този, Който е източникът на мира и Който може да ни пази от всичко, което ще смущава сърцето и ума
