Има покой за изморената душа, Има покой в любовта на Спасителя; Има покой в благодатта, която ме изцели – Която търси онези, които блуждаят.
Има покой в нежната любов, Която е стъпвала по нашия път долу; Която ни е дала място в горните селения, Но може да познава всичките ни скърби.
Има покой в успокояващата благодат, Която тече от тези горни селения; Какъв покой в мисълта – ще видим Неговото лице, Който ни е дал да познаем Неговата любов!
Има покой сред скръбта, Защото скръбта е доказателство за любов; Сладко е в тази любов да намерим облекчение, Когато изпитваме земните скърби.
Има покой в сърцето на Спасителя, Който никога не е отвръщал скръбта, Но е намерил, в това, което грехът е направил наша участ, Мястото за проявление на Неговата любов.
Има покой в благословения ярем, Който не познава друга воля освен Неговата; Който се учи от Неговия път и думите, които е изрекъл, Какво е това любящо търпение.
Където и Той е минал преди, Е пътят, по който трябва да вървим; И той води към покоя, където скръбта свършва – Към мястото, където Неговите стъпки са водили.
— Дж. Н. Дарби
