Намиране на истинската църква
Разговаряйте с пословичния „човек от улицата“ за Църквата и веднага ще откриете, че той има свои собствени мисли за нея. Всъщност хората имат много различни идеи, когато се повдигне темата за Църквата. Ако искате да намерите пътя до някое място, може да ви бъдат дадени указания, които подчертават определени забележителности като хан или църква.
Някои църковни сгради са видни и много забележими, така че не е изненадващо, че те се споменават от човек, който услужливо дава указания на някой, който е изгубен: „Минете покрай църквата „Свети Петър“ отляво“, може да ви кажат. „Това е църквата с високия шпил и красивите витражи.“ Много стари църкви се възхищават заради техния архитектурен дизайн, естетически вид или чистата им величественост. Но ако мислим за Църквата само в тези термини, ние сме на грешен път. Библията има нещо съвсем различно да каже за истинската Църква.
КАКВО ИМА В ЕДНА ДУМА?
Думата „църква“ в нашите Библии е превод на гръцката дума екклесия. Ако тази дума беше преведена буквално на български, щеше да бъде „извикване от“ – което звучи доста тромаво! Всъщност тя се отнася не до сграда, а до група хора. Едно събрание на римски граждани, които се срещали, за да обсъждат държавни дела, било екклесия (думата се използва по този начин в Деяния 19:39 KJV, но е преведена като „събрание“). Когато водачите на Израел се събирали, същата дума също се използвала за описание на тяхното „събрание“. Така че използването на думата „църква“, когато се отнасяме до сграда, всъщност е библейски неточно – въпреки че думата в днешното общество е започнала да се отнася до сграда.
Трябва да имаме предвид това разграничение. Когато четем „църква“ в Новия Завет, трябва да помним, че става въпрос за хората, а не за сградата. Църковни сгради, каквито ги познаваме, не са съществували в ранните дни на християнството. В библейски времена християнските вярващи обикновено са се събирали просто в дом.
ПЪРВИЯТ ПЪТ
Думата „църква“, както е използвана в Новия Завет, за първи път се среща в Матей 16:18. Исус беше попитал учениците Си кой според хората е Той. По това време циркулираха различни идеи. Когато бяха попитани директно за собствените си мисли по въпроса, Петър отговори без колебание: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16).
Господ Исус похвали Петър за отговора му, но посочи, че Петър е направил това изявление само защото Отец му е разкрил истината. Исус продължи: „Ти си Петър, и на тази скала ще съградя Моята Църква; и портите на ада („хадесNKJV) няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:18). Господ не намекваше, че Петър е скалата и че Църквата ще бъде построена върху него (щеше да е бедна Църква, ако беше построена върху Петър, който по-късно отрече своя Господ). По-скоро Църквата щеше да бъде построена върху основата на изявлението на Петър. Сам Христос е Скалата, и Църквата е построена върху Него. Забележете в този момент, че за Църквата се говори като за бъдеща. Тя все още не е съществувала. Така че това е Христовата Църква, и когато Исус говореше, тя все още предстоеше да бъде построена.
Освен някои препратки към „църква“ в Матей 18 – които ясно се отнасят до събрание от хора – следващият път, когато се споменава „Църквата“, е в Деяния. Не всички древни ръкописи съдържат думата, преведена като „Църква“ в Деяния 2:47 – „Господ прибавяше към Църквата“ – но думата се намира малко след това, където четем: „Голям страх обзе цялата Църква“ (Деяния 5:11). Какво събитие се случва между Матей 16 и Деяния 5, за да обясни това, което е било бъдеще, сега да е възникнало? Петдесетница! На деня Петдесетница е била образувана Църквата, когато всички, които са повярвали, са били кръстени от Светия Дух в тялото на Христос (1 Коринтяни 12:13).
СГРАДА, НЕПОСТРОЕНА С РЪЦЕ
За да ни помогне да разберем какво е Църквата, в Новия Завет се използват редица различни образи. Исус говори за Своята Църква като за сграда в Матей 16:18. Една сграда се състои от отделни тухли или камъни, и Петър използва тази фигура, когато нарича Христос „Живия Камък“, а вярващите – също „живи камъни“, които се „изграждат“ в „духовен дом“ (1 Петър 2:4-5).
В пълна хармония с това учение, Павел описва Църквата по същия начин, като сграда, която расте в „свят храм в Господа“, отделни вярващи, които се изграждат заедно в „обиталище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:20-22). Бог не обитава в буквална земна сграда, а в сърцата на всички Свои деца, чрез Своя Дух.
На този етап трябва да се направи още едно разграничение. Всички разгледани досега препратки се отнасят до вселенската Църква, която може да се нарече Църквата в макрокосмос. Въпреки това, Новият Завет предвижда и Църквата в микрокосмос – това малкомащабно представяне на вселенската Църква, събиращо се по определено време на всяко място.
ТЯЛО С ЧЛЕНОВЕ
Друга полезна картина, използвана в Новия Завет, е тази на Църквата като човешко тяло. Христос е „главата“ на Църквата, „която е Неговото тяло, пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ (Ефесяни 1:22-23). Човешкото тяло се състои от много членове, като самото тяло се нуждае от всичките си съответни части. Това е нещо, което Павел развива подробно в 1 Коринтяни 12. Заедно вярващите образуват „тялото Христово“, а поотделно се наричат „членове поотделно“ (1 Коринтяни 12:27). Всички части на човешкото тяло са необходими и трябва да работят в хармония помежду си под ръководството на главата.
В духовен план приложението е просто. Христос е Главата на Църквата и местното изражение на тази вселенска Църква трябва да признае този факт. Христовото Слово трябва да се спазва, а общението между отделните членове на това „тяло“ трябва да се радва. Очевидно Христос няма човешко тяло на земята днес, както е имал някога, защото сега е прославен на небето. Вярващите колективно съставляват Неговото духовно тяло на земята днес и Го представляват тук долу. Точно както човешкото тяло е това, което виждаме от човек, така и Христовото тяло (Църквата) е съдът, който Го прави известен в света днес.
БЪДЕЩА БУЛКА
Третата илюстрация ни отвежда в бъдещето. Църквата не е само Христово тяло тук на земята, тя е и Негова невяста. Тази тема е развита в Ефесяни 5, където Павел сравнява връзката между Христос и Църквата с тази между мъж и жена. Христос „възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети и очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си като славна Църква“ (Ефесяни 5:25-27).
Църквата е Христова невяста и е скъпоценна за Него. Това пълно тяло от вярващи един ден ще бъде представено в слава, „без петно“, и ще бъде Негова спътница за цяла вечност. Йоан беше поканен да зърне „невястата, жената на Агнеца“ (Откровение 21:9). Това „тяло“ от изкупени с кръв вярващи е видяно в Откровение като красиво „украсено“ (Откровение 21:2) и „облечено“ (Откровение 19:8) за цяла вечност.
По-рано отбелязахме разликата между вселенската Църква и местната църква. Друго разграничение, което трябва да се направи, е, че пълната Църква. Милиони от нейните членове са преминали от този живот чрез смърт и сега са с Христос, „което е много по-добре“ (Филипяни 1:23). Вярващите на земята днес са само фрагмент от пълната Църква. Христос обаче идва отново, за да вземе Своя изкупен народ на небето. Когато останалите членове на Църквата на земята бъдат грабнати, за да посрещнат Господа във въздуха и бъдат събрани с тези, които вече са влезли в Неговото присъствие, всички ние ще бъдем завинаги с Господа (1 Солунци 4:17). Църквата – от Петдесетница до момента на Господното завръщане – тогава ще бъде пълна, с всичките си членове заедно. Това е нейната славна съдба.
ПЪЛНА В СЛАВА
„Сградата“ на Църквата все още не е завършена. Жив камък се добавя към нея всеки път, когато някой се роди отново. Но един ден „сградата“ ще бъде завършена и тогава Господ ще дойде. Само Той знае кога ще бъде този ден. „Невястата Христова“ сега е в положението на невястата на Исаак, Ревека (Битие 24), която пътуваше към нов дом, за да срещне своя възлюбен. Вярващите днес са „странници и пришълци“ (1 Петър 2:11), които всъщност не са у дома си тук на земята. Ние търсим нашия небесен дом и чакаме да видим нашия Изкупител лице в лице.
Понякога може да ни попитат дали сме членове на църква. Всички вярващи са членове на истинската Църква, но трябва да имаме общение в местна църква, където се вярва и провъзгласява истините на Божието Слово. Може би сега можем да видим, че мисленето за Църквата като просто сграда на някой ъгъл на улицата пропуска същността. Библията ни учи, че Църквата е много повече – че Христос е Главата на Църквата и че християните са Църквата.
