„И Исус му отговори: Първата от всички заповеди е: Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ: И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с целия си ум, и с цялата си сила: това е първата заповед. А втората е подобна, а именно тази: Да възлюбиш ближния си като себе си. Няма друга заповед, по-голяма от тези.“ (Марк 12:29-31)
Ние сме създадени да бъдем социални същества, да живеем във вертикална общност с Бога и хоризонтална общност с другите. Но можем да познаем истинските радости на човешката любов само ако любовта към Бога първо управлява сърцата ни. Само когато Той е на правилното си място в сърцата ни, хората могат да бъдат на подходящите си места в живота ни. Ако любовта към Бога не е мястото, където намирате своя покой, вие се нуждаете твърде много от човешки взаимоотношения и молите хората да направят за вас това, което само вашият Спасител може да направи.
Вие търсите да намерите своята идентичност и най-дълбокото си чувство за благополучие в приемането и любовта на хората. Това никога не работи, защото в живота ви няма съвършени хора. По някакъв начин всички хора около вас ще ви разочароват.
Виждате ли, ако Бог не е на правилното си място в моето сърце и живот, познайте кого поставям на Негово място? Отговорът, разбира се, съм аз. Аз правя взаимоотношенията си изцяло за мен. И тъй като Бог не е в центъра на моите мисли и желания, аз очаквам да получа от хората в живота си това, което само Бог може да даде. Това винаги води до разочарование и огорчение в моите взаимоотношения. Затова се моля по-усилено и работя по-усилено, за да направя тези взаимоотношения това, което никога няма да бъдат. Търся помощ от Match.com Исус, но всъщност моля Бог да замени Себе Си с други месии в живота ми — месии, които мога да виждам, чувам и докосвам. Това е източникът на толкова много дисфункция и сърдечна болка във взаимоотношенията.
Но тази картина е и основен аргумент за нашата нужда от благодат. Грехът наистина ни кара да се фокусираме твърде много върху себе си. Грехът наистина ни кара да жадуваме любовта на хората повече, отколкото да празнуваме вечната любов на Бога. Само когато постепенно се освобождаваме от робството си към себе си, ние започваме да обичаме Бога, както трябва; и докато обичаме Бога, както трябва, ние обичаме хората по начина, по който Бог е замислил. За тази борба има удивителна, постоянна благодат. Бог ни дарява Своята вечна преобразяваща любов, така че чрез тази любов да станем хора, които намират своя покой в Неговата любов, и тъй като го правим, тогава сме способни да обичаме другите добре.
