Изменчива е прелестта и суетна е красотата; но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. Дайте ѝ от плода на ръцете ѝ; и нека собствените ѝ дела я хвалят в портите. Притчи 31:30-31
Една от любимите ми теми в Библията е тази за жените, защото Бог държи благочестивите жени на толкова високо място. Джон Бънян обобщава стойността на жените в книгата си, Пътешествието на пилигрима:
„Когато Спасителят дойде, жените Му се радваха, преди мъж или ангел. Не чета, че някога някой мъж е дал на Христос дори една малка монета, но жените Го следваха и Му служеха от Неговото имущество. Жена беше тази, която изми нозете Му със сълзи, и жена беше тази, която помаза тялото Му за погребение. Жени бяха тези, които плачеха, когато Той отиваше на кръста; и жени бяха тези, които Го следваха от кръста и които седяха до Неговия гроб, когато Той беше погребан. Жени бяха тези, които бяха първи при Него в утрото на Неговото възкресение; и жени бяха тези, които донесоха първи вестта на Неговите ученици, че Той е възкръснал от мъртвите. Жените, следователно, са високо облагодетелствани.“
Жените, избрани за тази статия, всички се намират скрити в родословието на Господ Исус в Матей 1. Животът им обхваща Библията от Битие до Матей. Четири от тях вероятно са били езичници, въведени в общността на Израел, докато последната определено е била родена еврейка. Някои са имали лоша репутация, преди да се променят, а някои са били добродетелни. Най-важното е, че днес те говорят на всеки човек, който желае да донесе плод за вечен живот.
В това родословие са изброени много мъже, но само пет жени. Но защо изобщо да се споменават жени, особено от езически произход, в патриархално еврейско родословие? Бог трябва да е скрил нещо там, за да го открием. (Притчи 25:2) Жените, които ще разгледаме, са Тамар, Раав, Рут, Витсавее (неназована) и Мария, майката на Исус. Нека разгледаме коя е била всяка от тях, нейните забележителни дела и след това как нейната история се отнася за нас днес.
Тамар
Тамар е спомената в Матей 1:3, но нейната история се намира в Битие 38. Тя изглежда е разбирала, че първородният е съществен, че той има предимство пред всички останали. Ханаанската съпруга на Юда му ражда трима сина, Ир, Онан и Шела. Юда взема Тамар, вероятно също ханаанка, за съпруга на Ир. След като Ир умира в съд за нечестието си, на Онан е заповядано да вземе Тамар за съпруга, за да отгледа потомство за първородния (първо споменаване на тази политика, по-късно включена в Закона на Моисей). Той не се подчинява на 100% и също умира. Шела е млад, и баща му, Юда, страхувайки се за живота на Шела, изпраща Тамар обратно да живее с баща си.
Когато на Тамар става ясно, че никога няма да бъде съпруга на Шела, тя използва възможност, след като съпругата на Юда умира, за да продължи рода на първородния на Юда, по начин, който за нас би трябвало да изглежда шокиращ. Тя скрива истинската си самоличност и се преоблича като проститутка. Юда е измамен и влиза при нея. Бог ѝ дава зачеване не с едно, а с две момчета.
Когато се раждат близнаците, Зара започва да излиза първи и червена нишка е вързана на китката му, но той прибира ръката си и Фарес излиза първи. Междувременно Шела се жени за друга и нарича първородния си Ир (1 Летописи 4:21), сякаш за да каже: „Реших проблема кой е първородният в рода на Юда.“
И така, кой наистина беше първородният? Бог имаше предвид един превъзходен – не според човешките схеми и желания – така че племето на Юда надделя над братята си (1 Летописи 5:1-2). Бог по-нататък избра Фарес като този, чрез когото дойде Христос, Който е първородният между много братя (Римляни 8:29), първородният от мъртвите (Колосяни 1:18) и първородният на всяко създание (Колосяни 1:15).
Желанието на Тамар за плод е забележително. Тя скрива коя е, смирявайки се изключително много, за да запази родословие, което в крайна сметка ще отвори пътя за всички да получат вечен живот. Подобно, Христос скрива Своята слава и смирява Себе Си изключително много, за да произведе небесно родословие, наследници на Бога и сънаследници с Него. Нека не се страхуваме да се смиряваме пред хората и да Му се доверяваме.
Раав
За разлика от Тамар – която се представя за блудница, но не е била такава – Раав (Матей 1:5) наистина е била проститутка. Нейната история се намира в Исус Навин 2 и 6. Нейният начин на живот извращава образа на красивата брачна връзка, която Бог е създал като отражение на Своята връзка с Неговия народ. Но тя вижда Божия съд, който идва върху нея, и е обзета от страх, за спасението на всички в бащиния ѝ дом.
Възползвайки се от възможност, която Бог сигурно ѝ е дал, тя спасява двама израелски шпиони от своя цар, акт на предателство. Считайки Божието проклятие (Исус Навин 6:17) за по-голямо от човешкото проклятие, тя помага на шпионите с информация за безопасното им завръщане (Исус Навин 2:16). Тя открито признава Господа, техния Бог, като „Бог горе на небето и долу на земята“ (Исус Навин 2:11). Тя прилага вярата си в обещанието на Божиите пратеници незабавно, като връзва червена нишка на прозореца си още същия ден (Исус Навин 2:21), въпреки че денят на съда е бил далеч (месец или повече). Нейният живот и животът на бащиния ѝ дом зависят от тази малка червена нишка, символизираща кръвта на Христос.
Заради това доверие тя е каталогизирана сред примерите за вяра в Евреи 11 и е наравно със самия Авраам в Яков 2. Тя символизира начина, по който човек принася плод на Бога, като се доверява на Божието Слово. Тя дава надежда на най-големите грешници, защото греховното ѝ минало е изтрито.
Рут
Рут (Матей 1:5) е стълб на добродетелта, знаейки своето място пред Бога и продължавайки във вярност. Нейната история, в Книгата на Рут, е съвременна с първата половина на Книгата на Съдиите. Тази вярна, послушна, удовлетворена жена е живяла по време на този период на раздори и кръвопролития. Тя е била моавка, прокълната като такава, която никога няма да влезе в събранието на Господа дори до десето поколение – може би до 400 години (Второзаконие 23:3). И все пак тя е била милостиво приета чрез своята вярност към свекърва си (Рут 1:16), казвайки: „Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог, мой Бог.“
Рут е похвалена от Вооз за грижата ѝ за Ноемин и за нейната добродетел (Рут 2:11-12, 3:11). Вооз, силен мъж и очевидно много по-възрастен (Рут 3:10), е бил готов да купи всичко, което е било на Елимелех (съпруга на Ноемин), за да въздигне името на Елимелех върху неговото наследство. Това включва вземането на Рут за негова съпруга. Първородният син от съюза между Вооз и Рут ще получи наследството на Елимелех поради доброто дело на роднината-изкупител. Така Рут става снаха на Раав и прабаба на Давид, великия цар на Израел и човек по Божието сърце.
Рут ни говори за насладата от живота под Божията грижа, жънейки плодовете на Божията праведност. Ние можем да бъдем като Рут, защото и ние имаме роднина-изкупител като Вооз – Господ Исус Христос, Който ни е купил със Своята собствена кръв, за да ни въздигне до наследство неосквернено, което никога няма да избледнее. Можем да бъдем удовлетворени в Исус, защото и Бог е удовлетворен.
Витсавее
Витсавее е идентифицирана само като „тази, която беше жена на Урия“ в родословието на Господ Исус (Матей 1:6). Нейната история е тъжна, но ни представя огромната Божия благодат. Тя се разгръща във 2 Царе 11: „По времето, когато царете излизат на битка, Давид изпрати Йоав... но Давид остана в Йерусалим“ (2 Царе 11:1). Давид си почиваше, когато трябваше да се бие. Той стана от леглото си вечерта и излезе на покрива, откъдето видя много красива жена да се къпе. Давид попита и разбра, че тя е жената на Урия. Урия беше един от храбрите мъже на Давид (1 Летописи 11:41), човек, когото Давид познаваше. Давид изпрати за нея и те очевидно се събраха доброволно.
Витсавее забременява от Давид. За да скрие греха си, като направи да изглежда, че Урия е бащата на детето, Давид извиква Урия обратно от войната. Давид мисли, че Урия със сигурност ще се възползва от това, че е у дома, за да се сближи със съпругата си. Но Урия никога не се прибира; вместо това той спи на вратата на царския дом.
Давид, виждайки плана си провален, изпраща писмо до Йоав чрез Урия, носещо смъртната му присъда. Както е уговорено, Урия умира в битка, и вестта е изпратена до Давид. След като Витсавее оплаква смъртта на съпруга си, Давид изпраща за нея, и тя става негова съпруга. „Но това, което Давид беше направил, не беше угодно на Господа“ (2 Царе 11:27). Ясно е, че Бог държи Давид отговорен за този грях. Никаква отговорност не е възложена нито на Витсавее, нито на Урия. Детето, родено от греха, умира, но Витсавее става законна съпруга на Давид и майка на синовете му, Соломон и Натан.
Мария
Може би единствената еврейка в нашия списък (Матей 1:16), Мария е произлязла от Натан (Лука 3:31). Великото обещание към Змията в градината, че семето на жената ще смаже главата ѝ, се изпълни чрез нея. Великото обещание към дома на Давид, че девица ще зачене и ще роди син, се изпълни в нея (Исая 7:14). Така тя беше високо облагодетелствана, Господ беше с нея и тя беше благословена (Лука 1:28). За разлика от Захария, бащата на Йоан Кръстител, тя повярва на ангелските вести относно нея и детето, което трябваше да роди (Лука 1:12). Тя скри много неща в сърцето си, считайки ги за от Бога, и размишляваше върху тях (Лука 2:19,51).
Тя разпозна властта на Исус, когато Го помоли да се намеси на сватбата в Кана, което беше началото на чудесата, извършени от Него (Йоан 2:3). През живота Му братята на Исус не вярваха в Него, но майка Му вярваше. Тя беше на кръста (Йоан 19:25) и с учениците след Неговото възнесение (Деяния 1:14). Така Мария беше много мислеща, разбираща и последователна жена.
По-важното е, че ако Мария, като грешница, нуждаеща се от спасител (Лука 1:47), можеше да носи това свято дете в себе си и да роди святия, неосквернен Син Божий, тогава и ние, по духовен начин, можем да родим Христос в живота си и да бъдем като Него.
Голямото желание на Бога е да принасяме плод за Него, като характерът на Христос се възпроизвежда в сърцата ни. Тамар говори за пламенното желание да принасяме плод за Бога. Раав говори за начина да принасяме плод чрез вяра в Неговите обещания. Рут говори за насладата от този добър плод. Витсавее говори за това да бъдем внимателни да не загубим насладата от този плод. Мария говори за съвършенството на този плод за Бога. Със сигурност Той е Бог на благодат и милост, както показват тези пет забележителни жени от родословието на Исус Христос.
