За разлика от двата предишни псалма, шестдесет и първият не посочва обстоятелствата, довели до написването му. Че това е било собствено преживяване на Давид, не се съмняваме; то е било и преживяване на Божия народ по всяко време и все още ще бъде езикът на остатък от Божия земен народ в един бързо наближаващ ден.
Еврейската дума Негина в заглавието изглежда означава, че този псалм е трябвало да бъде придружен от инструмент само с една струна, в хармония със самотните чувства на псалмиста по онова време.
Цар Давид, след като изля сърцето си пред Господа, може би е изпратил своите изказвания директно на някой от своите музиканти (Еман, Едутан или друг), който би могъл да ги настрои на подходяща мелодия, за служба на Йехова от Неговия земен народ, над който той царуваше като цар (от името на Бога) и за когото беше представителен човек.
Започвайки с плач, псалмът завършва с песен.
- Чуй моя вик, Боже; обърни внимание на молитвата ми.
Горчивината на душата му накара Давид да вика към Бога, но докато викът се превръща в молитва, той постепенно се успокоява.
Страдаш ли? О, възлюбени, моли се! Защо в мрачния здрач на скръбта все още оставаш?
- От края на земята ще викам към Теб, когато сърцето ми е претоварено: води ме към Скалата, която е по-висока от мен.
Към Бога се обръща; дори и да е далеч от мястото, където Йехова е поставил Своето име. Да отсъства от Сион за него е като „края на земята“, но душата му се нуждае от нещо по-високо от хълма Сион; духът на Давид копнее за утехата на „Скалата на вековете“.
- Защото Ти си бил убежище за мен и силна кула от врага.
Той знае от минал опит към Кого да се обърне. В други бури Йехова го е приютявал; в минали случаи, когато е бил преследван от врагове, тази „силна кула“ се е оказала непристъпна.
- Ще пребъдвам в Твоята скиния завинаги: ще се доверя на прикритието на Твоите крила. Села.
Той предвижда очакваното облекчение и винаги ще остане на такова безопасно и сигурно място. В Божието присъствие той ще и трябва да пребъдва.
В този момент Села разделя псалма на две равни части и тук има пауза, като музикален интерлюдия в песен, даваща почивка и пространство за дишане както на певеца, така и на слушателите. Ако първата половина на псалма е белязана от молитва, втората половина е белязана от хвала.
- Защото Ти, Боже, си чул моите обети: Ти си ми дал наследството на онези, които се боят от Твоето име.
Давид вече има уверението, че е бил чут.
Твоят вик на остра скръб в небето беше чут; Няма ли същото широко небе да те чуе да пееш? Той се довери на Бога на своите бащи – Вооз, Овид, Есей, благородно потекло. Ние също дължим много на нашето възпитание. Родени в земя на Библии. Отгледани в християнски дом. Място на привилегия сред Божия народ. Това е наследството, принадлежащо на мнозина от нас!
- Ти ще продължиш живота на царя: и годините му като много поколения.
Давид ще се възползва максимално от своите привилегии; дълголетието само ще увеличи неговата полезност.
- Той ще пребъдва пред Бога завинаги: О, приготви милост и истина, които да го запазят.
Милостта и истината ще бъдат подготвени обстоятелства, истината за неговото вътрешно състояние. Едното за тялото му, другото за душата му; и великият Давидов по-голям Син пребъдва „пред Бога завинаги“.
- Така ще пея хвала на Твоето име завинаги, за да изпълнявам ежедневно своите обети.
Ако хвалата ще бъде неговото вечно занимание, той първо трябва да се научи как да превежда в ежедневието това, което е научил в душата си.
„Вярата без дела е мъртва.“
