Петър започва второто си писмо така: „Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос, до онези, които са получили еднакво скъпоценна вяра с нас чрез правдата на нашия Бог и Спасител Исус Христос: Благодат и мир да ви се умножат чрез познаването на Бога и на Исус, нашия Господ“ (2 Петрово 1:1-2 KJV). С това изявление той признава нашата еднакво скъпоценна вяра чрез „нашия Спасител Исус Христос“, но след това продължава с: „благодат и мир да ви се умножат... чрез... Исус, нашия Господ.“ Коя връзка подчертаваме по отношение на Него?
Думата „Спасител“ се появява поне 24 пъти в Новия Завет, докато „Господ“ се споменава над 700 пъти; простите числа ни говорят за акцента върху „Господ“. И така трябва да бъде, ако „благодат и мир“ се „умножават“ чрез Неговото господство. Спасението не е единствената тема на Писанията. То е от решаващо значение и 100% необходимо – но веднъж спасени, напредваме ли към по-съществените елементи на нашата връзка с Него като Господ? Ако искаме да живеем в благодат и мир, трябва да продължим от първите принципи на нашето спасение към зрялост в подчинение на Неговото господство. В противен случай може да сме заети със себе си, а не с Него.
Принципи на спасението
„Затова, като оставим първоначалното учение за Христос, нека вървим към съвършенство, без да полагаме отново основата на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога, на учението за кръщенията, за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите и за вечния съд“ (Евреи 6:1-2). След като основата е положена по отношение на спасението, няма нужда да продължаваме да полагаме отново тази основа в живота си. Следващата стъпка е да градим върху тази основа. Основата е там; тя стои силна сама по себе си и държи останалата част от структурата. Нека разгледаме камъните на основата: „покаяние“, „вяра“, „кръщения“, „възлагане на ръце“, „възкресение“ и „съд“.
Покаяние
Това е промяна на курса поради промяна на ума. Покаянието, необходимо за спасение, е да се обърнем от неверие – или от вяра в собствените си дела за спасение – към вяра в Бога и Христовата жертва на кръста от наше име. „Без вяра е невъзможно да Му угодим“ (Евреи 11:6).
Вяра
Какво трябва да вярваме? „Защото ви предадох най-напред това, което и аз приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; и че беше погребан, и че възкръсна на третия ден според Писанията“ (1 Коринтяни 15:3-4). Спасението винаги се основава на делото на Христос, а не на нашите мъртви дела.
Кръщения
След вярата идва нашето признаване на Неговото дело в нас, или кръщенията – не просто да бъдем кръстени, въпреки че това е част от него. Идеята е за доброволно идентифициране с Този, Който каза преди разпятието Си: „Имам кръщение, с което да се кръстя; и колко съм притеснен, докато не се извърши!“ (Лука 12:50). Той също попита: „Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“ (Матей 20:22). Готови ли сме да излезем извън портите на религиозното благоприличие, за да дойдем само при Исус? Това е един от градивните елементи на основата на спасението. Точно както Исус страда извън портата на Йерусалим, така и ние трябва да отидем при Него извън всякакви религиозни претенции.
Като част от това, ние трябва да Му се подчиняваме, като се подлагаме на водно кръщение, което е картина на погребване и възкресяване заедно с Христос. Заедно с това, ние трябва да изповядваме, че Той сега е Господар на живота ни, точно както казва Римляни 10:9: „Ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.“ В някои страни цената на тази изповед може да не изглежда голяма, но в други може да означава преследване, затвор или дори смърт. Молим се всеки читател да намери тази цена достойна, защото Исус каза: „Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“ (Марк 8:36).
Възлагане на ръце
Възлагането на ръце говори за жертва и почит, както е илюстрирано в два старозаветни пасажа, всеки от които е допълнен от новозаветен стих. Първият, Числа 8:10, казва: „И ще доведеш левитите пред Господа; и синовете на Израел ще положат ръцете си върху левитите; и Аарон ще принесе левитите пред Господа като принос от синовете на Израел, за да изпълняват службата на Господа.“ А Римляни 12:1 добавя: „Затова ви моля, братя... да представите телата си в жива жертва.“ Вторият, Числа 27:18-20, казва: „И Господ каза на Моисей: „Вземи Исус... човек, в когото е Духът, и положи ръката си върху него... и ще му дадеш част от твоята почит.“ Спомнете си, че в Деяния 4:13 Синедрионът забеляза „неучените и невежи мъже... че са били с Исус.“ Светът забелязва християните, които правят жертви за своя Спасител.
Възкресение и съд
По отношение на възкресението и съда, Исус е станал наш Спасител, за да ни избави от вечния съд срещу нашия грях и да ни даде обещание за възкресяване от мъртвите, нетленни и неосквернени.
Принципи на господството
Думата „господство“, използвана два пъти в Новия Завет, е преведена от две гръцки думи. Едната е в Лука 22:25 и е уважително обръщение, което означава „да управляваш, да имаш власт“ за благото на управляваните. Другата е в Марк 10:42 и означава „да господстваш против, да поемеш контрол насила“. Господ Исус в крайна сметка изпълнява и двата аспекта, в зависимост от нашата готовност да Му се подчиним. Той е върховният благодетел, който ще управлява над нас за наше добро. Нашата отговорност е да се подчиняваме на Неговото слово.
Възможно ли е Исус да бъде наш Спасител, но не и наш Господ? Сам Той каза: „Защо Ме наричате Господи, Господи, а не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:46). Той също каза: „Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, защото Аз съм такъв“ (Йоан 13:13).
Отново и отново чуваме Исус да бъде наричан „Господ“. Нито веднъж не Му е било обръщано като на Спасител. Прокажени, търсещи очистване, слепи, търсещи зрение, стотникът, търсещ изцеление за слугата си, родители, чиито деца бяха обладани от демони, жената, хваната в прелюбодеяние, човекът, роден сляп, както и учениците на Исус – всички Го наричаха „Господ“, и Той демонстрира Своята власт над техните проблеми.
Когато Савел се съпротивляваше на свидетелството на свидетелите, които беше затворил или убил, Исус насила пое контрол и го срещна по пътя за Дамаск. Той отговори: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деяния 9:6). В началото на Деяния виждаме резултатите от лъжата на Анания и жена му Сапфира пред Светия Дух: Господ насила пое контрол и ги отстрани от тази сцена (Деяния 5:1-11). Това е крайният резултат от непокорството! Колко по-лесно е да се подчиним на Неговата заповед и да се съобразим с Неговите желания, отколкото да лъжем или да се съпротивляваме. Той винаги има предвид нашето най-добро. Той е толкова готов да направи изобилно повече от всичко, което молим или мислим. Няма ли да направим най-доброто си за Него?
Онези, които отказват да Му се подчинят за спасение, въпреки това в крайна сметка ще „преклонят коляно“ пред Неговото име и след това ще бъдат изхвърлени от Неговото присъствие. „Аз, Аз съм Господ; и освен Мене няма спасител“ (Исая 43:11). „Погледнете към Мене и бъдете спасени, всички краища на земята: защото Аз съм Бог и няма друг. Аз се заклех в Себе Си, словото излезе от устата Ми в правда и няма да се върне, че пред Мене всяко коляно ще се преклони, всеки език ще се закълне“ (Исая 45:22-23).
Вярно е, че имаме избор дали да погледнем към Него и да бъдем спасени, или не; но всички ще преклоним коляно и ще изповядаме, че Той е Господ. Това се повтаря във Филипяни 2:10-11: „За да се поклони пред името на Исус всяко коляно на небесните, земните и подземните; и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ Изповедта е, че Той е Господ.
Докато се подчиняваме на Неговото Господство сега и се учим от Него, сладостта на нашето спасение отстъпва място на Неговата сладост, и Неговата красота, и Неговото съвършенство, и Неговата благодат, и Неговия мир, и Неговата милост, и... и...
От Том Стиър
