Авторът е бил известен като „Синът на Сам“, когато тероризира Ню Йорк през лятото на 1977 г. като сериен убиец, който убива шестима души и ранява седем други. Той получава прякора си, защото казва, че заповедите му за убийство идват от кучето на съседа на име Сам. Миналото лято излезе филм за неговата убийствена серия, озаглавен „Лятото на Сам“. Той върна болезнени спомени не само за семействата на жертвите, но и за осъдения убиец, който го нарича „грозен филм, пълен със секс, насилие и сквернословия, който никой християнин не бива да гледа“. Докато филмът го представя само като контролиран от демони убиец, личното му свидетелство, което следва, показва как Бог може да спаси дори най-нещастните грешници.
Полицията и новинарските медии ме наричаха „Синът на Сам“. Но Бог ми даде ново име, „Синът на надеждата“, защото сега животът ми е изцяло за надеждата. Хвала на Господа!
Бях в затвора повече от 23 непрекъснати години. Първите 10 години от присъдата ми бяха години на мрак, поражение и отчаяние. Нямах цел в живота и постоянно мислех за самоубийство. Бях огорчен, ядосан и нещастен. Много осъдени искаха да ме убият. Живеех в порочен кръг на убийство или да бъда убит.
Исках да умра
През 1977 г., когато бях на 24 години и бях в ярост за дявола, се чувствах сякаш съм готов да умра. Може би трябваше да бъда убит тогава, когато полицията ме обгради с извадени пистолети. Но те се страхуваха повече от мен, отколкото аз от тях. Очаквах престрелка, но тя така и не се случи.
Няколко години след присъдата ми, докато бях настанен в прословутия затвор Атика, Ню Йорк, един човек ми преряза гърлото с бръснарско ножче и почти ме уби. С присъда от 350 години плюс доживотен затвор и без надежда някога да изляза, една част от мен просто искаше да умре, но друга част се бореше да оцелее.
Трябваше да умра, когато този затворник ми преряза гърлото. Трябваше да умра много други пъти в живота си, защото винаги бях в беда. Бях истински кандидат за адския огън, ако някога е имало такъв. Но Бог имаше други планове за мен. По причини, които не мога да разбера, Исус Христос си постави за цел да се свърже с мен с любов, доброта и състрадание, които никога преди не бях познавал.
Получих Словото
През 1987 г., докато вървях из затворническия двор една зимна нощ, друг затворник се приближи до мен и ми каза, че Исус Христос ме обича и има план за живота ми. Аз му се засмях и му казах, че няма начин Бог да ме обича. Казах му, че съм твърде зъл и че си губи времето. Но той беше толкова състрадателен. Не мога да го изразя с думи – той имаше специално сияние около себе си.
Въпреки че отхвърлих това, което ми каза за Христос, ние станахме приятели и започнахме да вдигаме тежести заедно. Всеки ден той търпеливо споделяше Божието Слово с мен. Отначало просто слушах. Но след няколко седмици отношението ми се промени. Един ден той ми предложи джобен Нов Завет, който включваше Псалмите. Той ме призова да го прочета, особено Псалмите.
Някои нощи надничах в Библията, просто за да я разгледам. Не бях отгледан в дом, където се четеше Библията, така че не знаех нищо за нея. Въпреки това, когато започнах да чета Псалмите, нещата започнаха да се случват вътре в мен. Наистина ми харесаха думите на писателите, особено тези на Давид. Изглеждаше, сякаш той говореше директно на мен, защото като мен той беше преминал през много изпитания и имаше много болка в живота си. Често той буквално беше обграден от проблеми и трудности.
Казах си: „Ей, този човек наистина е страдал!“ Винаги съм си мислил, че животът на един цар трябва да е здравословен, щастлив, вълнуващ и процъфтяващ. И все пак четях как той викаше към Бога в своята мизерия. Казах си: „Аз също съм нещастен.“ И бях! Но решението на Давид беше да вика към Бога за помощ и избавление. Аз? Аз просто плачех във възглавницата си.
И тогава един ден се случи. Четях Псалмите късно през нощта и те започнаха да пронизват душата ми. Сърцето ми започна да се пръска. Всичко ме удари наведнъж – вината ми, гневът, срамът, самотата, болката – всичко!
Започнах да плача както никога досега. Изгасих светлината си, коленичих в тъмнината и започнах да изливам сърцето си пред Господа. Всичко това беше ново за мен. Чувства на скръб и угризения се надигнаха вътре в мен. Говорих с Бога, сякаш Той беше в килията с мен. Не знаех дали Бог слуша, но трябваше да се моля.
Бях новороден
Когато свърших да говоря с Бога, станах от коленете си и почувствах, сякаш огромен товар е бил вдигнат от мен. Като погледна назад, осъзнавам, че това беше моментът, в който бях „новореден“. Въпреки че щеше да отнеме известно време, за да видя цялата картина, това беше повратната точка в живота ми – началото на новия ми живот в Христос, дори докато все още бях в затвора.
Много години минаха от онази нощ през 1987 г. Веднага след като бях „спасен“, започнах да посещавам църковните служби и да чета Библията си усърдно. Започнах да се влюбвам в Исус Христос. Когато започнах да раста духовно, много от момчетата, с които преди се мотаех, се обърнаха срещу мен.
Но знаех, че най-накрая съм на правилния път – пътя на изцелението и надеждата. Бог започна да ме залива със Своя мир, дори в затвора. От една страна, преживях Божията благодат и мир. От друга страна бяха гоненията и страданията. Въпреки това, Бог се доказа верен, дори в най-дълбоките ми борби. Не е лесен процес да умреш за себе си и да бъдеш пресъздаден по образа на Христос. Той все още работи върху мен!
Исус, Единственият Път
Сега, след повече от 23 години зад решетките, все още мога да кажа, че Исус Христос е единственият Път. Преди да стана християнин, животът ми вървеше към нищото. Бях нещастен и изпълнен с омраза. Нямах надежда. Но сега, благодарение на Исус Христос, вместо да бъда „Синът на Сам“, аз се наричам с новото си име, „Синът на надеждата“, защото вече не съм син на дявола.
Ако чувствате, че сте объркали живота си, ако никога не сте намерили нещо, което да задоволи най-дълбоките ви желания, искам да ви кажа, че Христос е за възстановяване на разбити животи. Той е за промяна на нещата и за правене на нещата нови. Бог не е за рехабилитация! Той е за пресъздаване, създаване наново и вдъхване на нов живот в мъртва душа. Библията казва, че човек без Христос е „мъртъв в престъпления и грехове“ (Ефесяни 2:1). Но също така казва, че Бог е „богат на милост“ и има „голяма любов“ към нас (Ефесяни 2:4). След това ни напомня, че „заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 6:23).
Може би не виждате изход от ситуацията си. Може би сте опитали да се издигнете, но сте се сринали. Може би сте били отчаяни и сте откраднали нещо, само за да разберете, че дяволът вече е откраднал години от живота ви. Е, Библията казва, че удоволствията от греха траят само за „сезон“ (Евреи 11:25). Но дяволът не ви казва какво ще се случи, когато този сезон свърши. Той ще ви продаде стръвта, но ще забрави да ви каже, че е отрова.
Казвам ви тези неща, защото ми пука за вас. Без значение какво казва обществото, вие все още сте човешко същество. Аз ви обичам и Исус Христос ви обича. И има надежда в Бога. Важният въпрос е: „Доверили ли сте се на Исус Христос като ваш личен Господ и Спасител?“ Само Той може да разкъса веригите на греха и да унищожи старите навици. Аз лично знам какво е да си в робство на греха. Знам какво е да си окован от Сатана. Тези белезници могат да бъдат отворени само от Христос.
Моето послание е ясно. Исус Христос призовава хора от всички възрасти и раси да се покаят – да се отвърнат от греховния си живот, да се покорят на Бога, като Го приемат за свой Господ и Спасител, да се доверят на Неговото завършено дело на Кръста и да имат нов живот в Него.
Христос запълва празнотата
Ако има празнота в живота ви, празнота в душата ви, нито пари, нито алкохол, нито наркотици ще я запълнят. Знанието и образованието могат да запълнят ума ви, но не и празното ви сърце. Сексът няма да го направи, нито пък религията.
И така, как можете да запълните тази празнота? Като бъдете честни и признаете, че сте сгрешили. Всички сме съгрешили и всички трябва да се покаем и да повярваме в евангелието – че Исус Христос, Божият Син, умря за нашите грехове, възкръсна от мъртвите и сега седи отдясно на Бог Отец. Вие запълвате празнотата, като имате лична връзка с Христос и като Го оставите да живее в сърцето ви чрез вяра.
Моля, не пренебрегвайте тази възможност. Точно там, където сте, точно сега, можете да се уверите, че сте спасени за вечността. Той стои на вратата на сърцето ви, чука и вика името ви. Време е да отворите вратата и да пуснете надеждата – тоест „Исус Христос, нашата надежда“ (Откровение 3:20; 1 Тимотей 1:1).
Ето как
Библията ви казва как да направите това:
Ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето човек вярва за правда, а с устата се прави изповед за спасение. Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да бъде посрамен... Защото всеки, който призове името на Господа, ще бъде спасен“ (Римляни 10:9-13).
За мен е привилегия да споделя тези неща. Надявам се, че сте били насърчени да дойдете при Исус Христос за изцеление, надежда, спасение и живот. Ако сте приели Христос като ваш Господ и Спасител, продължете с Него, без значение какво. Пътят може да е труден, но Той винаги ще бъде с вас.
Не знам какво крие бъдещето за вас. Но затворите с максимална сигурност са моят дом повече от две десетилетия и ще бъдат до края на живота ми. Знам, че Бог е с мен днес и ще бъде с мен и утре. Уверен съм, че, както казва Библията, „Всичко мога чрез Христос, Който ме укрепява“ (Филипяни 4:13). Не се съмнявам, че Господ ще ме преведе през всичко, и знам, че ще направи същото и за вас.
