Това е най-изключителното и уникално пророчество в Библията—уникално, защото не идва от перото на вдъхновен писател, а от устата на ангела Гавриил; уникално защото се отнася до голям период от време; уникално защото сочи към точна дата. Наистина то е в ярък контраст с второто пришествие на нашия Господ, за което ни е казано, че никой човек, нито ангелите, нито Синът, не знаят деня и часа, когато ще се случи, докато пророчеството на Гавриил ни казва времето, когато Господ Исус трябва да умре—
да бъде отсечен, но не за Себе Си (Даниил 9:26). Не е чудно, че висшите критици и атеисти, като цяло необърнати хора, се стремят да докажат, че книгата на Даниил е написана след събитията. Но само слепите, и често умишлено слепите, могат да бъдат измамени от техните софизми; Сър Робърт Андерсън е отговорил енергично и е разгромил тяхната атака в книгата си, носеща щастливото заглавие, „Даниил в леговището на критиците“. Със сигурност Даниил е бил по-добре в лъвското леговище по негово време, а критиците му са били погълнати, когато са били хвърлени в леговището, в което техните дяволски машинации са хвърлили Даниил. Това ни напомня за друг инцидент, случил се по това време, когато Аман е издигнал бесилка, висока петдесет лакътя, на която да обеси Мардохей, който е възбудил гнева му, но в резултат сам е бил обесен на нея.
Това забележително пророчество на Гавриил ни казва откога датира пророчеството,
заповедта за възстановяване и изграждане на Йерусалим (Даниил 9:25). Тук имаме дата, която можем да определим със сигурност. Това е посочено в Неемия 2:1 като случило се през месец Нисан, съответстващ на нашия април/май, през 20-та година на цар Артаксеркс. След това имаме посочена датата на годините на цар Артаксеркс. След това имаме посочена датата, когато Месия трябва да бъде отсечен, но не за Себе Си, след шестдесет и девет седмици от датата на заповедта за възстановяване на града. Очевидно е, че седемдесетте седмици не са буквални седмици, когато се вземе предвид всичко, което трябва да се случи в тях,
за да се довърши престъплението, и да се сложи край на греховете, и да се направи изкупление за беззаконието, и да се въведе вечна правда, и да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият (Даниил 9:24).
Също така имаме един поразителен пример в Писанието, където един ден означава една година. Вижте Езекиил 4:5-6:
Аз ти определих всеки ден за една година (Езекиил 4:5-6).
Разглеждайки пророчеството на Гавриил по този начин, откриваме, че шестдесет и девет седмици трябва да изминат между изграждането на стената в Йерусалим и смъртта на нашия Господ. Броейки една година за един ден, 69 седмици = 483 години. Пророческата година се състои от 360 дни, така че 483 години x 360 = 173 880 дни, и това съответства на 10-ия ден от месец Нисан през 18-та година на Тиберий Цезар, римския император, и е самият ден, когато нашият Господ е влязъл в Йерусалим на магарешко жребче, изпълнявайки пророчеството на Захария 9:9.
Така че за един благочестив евреин е било възможно да предвиди приблизителното време, когато нашият Господ трябва да се роди, и още по-точно кога трябва да умре. Исая 8 показва Неговата смърт в ранни години, когато се задава въпросът,
Кой ще обяви Неговото поколение? Защото Той беше отсечен от земята на живите; и в Псалм 102:24 в плача,
О, Боже Мой, не ме отнемай в средата на дните Ми. Знаем, че влизането в Йерусалим се е случило много малко дни преди смъртта на нашия Господ чрез разпятие. Това обяснява шестдесет и девет от седемдесетте седмици от пророчеството на Гавриил. Защо седемдесетте седмици трябва да бъдат разделени на шестдесет и девет седмици и след това седемдесетата седмица сама по себе си?
Нека проследим пророчеството и да видим какво ни казва то. Нашият Господ е бил разпънат под римска власт. Така пророчеството ни казва
народът на княза, който ще дойде, ще разруши града и светилището. Когато Йерусалим бъде разрушен, князът още няма да е пристигнал, но това ще бъде неговият народ, тоест римският народ, който ще направи това. Самият наш Господ най-ярко е пророкувал същото събитие, което е трябвало да бъде Божият съд над Неговия древен народ за отсичането на техния Месия, отхвърлянето на Неговия възлюбен Син. Това е много значително представено в притчата на нашия Господ за стопанина и неговата винарна, как лозарите замерят с камъни и убиват слугите му, той накрая изпраща сина си, казвайки: „Ще почетат сина ми“, и как когато това се е случило „те го хванаха и го изхвърлиха от лозето, и го убиха“, и как нищо не е останало освен „да унищожат тези зли хора“ и „да дадат лозето си на други лозари“. Всичко това се е изпълнило, когато Тит, синът на император Веспасиан (70 г. сл. Хр.), е тръгнал срещу Йерусалим, обсадил го, разрушил „града и светилището“ и с времето разпръснал остатъка от евреите сред народите.
Но според Даниил 9:27 трябва да чакаме идването на „княза, който ще дойде“. Той ще „утвърди завета за една седмица“, тоест седем години, и в средата на седмицата ще наруши завета си с евреите, ще го третира като „парче хартия“, причинявайки спирането на жертвата и поставяйки „мерзостта на запустението“ в храма, за която нашият Господ споменава в Матей 24:15 като „казана от пророк Даниил“. Когато това се случи, ще настъпи „голямата скръб“, времето на Якововата скръб (Еремия 30:7).
Така ангел Гавриил ни дава, първо, началото на седемдесетте седмици, излизането на заповедта за изграждане на стената на Йерусалим; второ края на шестдесет и деветте седмици като времето на разпятието на нашия Господ; трето, разрушаването на Йерусалим и храма (70 г. сл. Хр.); четвърто, началото на 70-та седмица, тоест, когато главата на възродената Римска империя ще сключи договор с евреите в земята, с Антихриста, втория звяр от Откровението – първият е главата на възродената Римска империя; пето, нарушаването на този договор и избухването на Голямата скръб, довеждайки нещата до края, когато нашият Господ ще се яви, премахвайки всяка съпротива; и, шесто, установяването на Неговото славно Царство на земята.
Накрая често сме чували да се казва, че трябва да има най-много седем години между грабването на светиите и Явяването – идването на Господа за Неговия народ и Неговото идване с тях, за да установи Своето Царство на земята. Това обаче, ако е догматично заявено, се основава на неразбиране на пророчеството на Гавриил. Пророчеството ни казва, че последната „седмица“, завършваща с идването на Господа да царува на земята, няма да започне, докато не бъде сключен завет между Главата на Римската империя и евреите в земята.
Имаме ли някаква светлина кога ще се случи това? Четем в Откровение 16:16, че събирането за битката при Армагедон ще се случи под шестата чаша – описанието на която е дадено в Откровение 19:11-21. Така разбираме, че седемте печата, провиденциалният съд над земята, трябва първо да изминат своя път, и повечето от тръбите и чашите, защото едва когато стигнем до шестата тръба, намираме подготовката за голяма битка, броят на конниците е зашеметяващият брой от 200 000 000; и в шестата чаша, когато „пътят на царете от изток може да бъде подготвен“.
Когато бъде сключен предсказаният завет за седем години, тогава и не по-рано благочестивият евреин ще може да знае колко време ще мине, преди да дойде дългоочакваното избавление, макар и тогава денят и часът да не бъдат известни.
