ВЪПРОС: Ако имам пари и църквата обяви финансова нужда за проект, когато в същото време има непосредствена нужда в моето семейство, на кого трябва да дам?
ОТГОВОР: Има няколко принципа, които трябва да разгледаме, опитвайки се да отговорим на този въпрос относно приоритетите. Понякога смятаме, че принципите на Божието Слово са противоречиви, но знаем, че Бог никога не си противоречи. Той винаги е прав, Неговото Слово винаги е право, но ние трябва правилно да разделим Словото на истината.
Първо, самият наш Господ Исус ни казва в Матей 6:33 (NKJV) да „търсим първо Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ А 1 Тимотей 5:8 ни казва: „Но ако някой не се грижи за своите си, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“ Това са важни принципи на Писанието, ясни и лесни за разбиране. Въпросът може да бъде как правилно да ги приложим.
В 3 Царе 17:8-16 Бог казва на Своя пророк Илия да отиде да живее в езическия град Сарепта, като му казва, че е заповядал на една вдовица там да се грижи за него. Илия послушно отива, среща вдовица извън градската порта и я моли за глътка вода и парче хляб. Вдовицата му казва, че й е останало достатъчно брашно и масло, за да приготви последно ястие за себе си и сина си. Илия й казва: „Първо ми направи малка питка от него ... и след това направи за себе си и за сина си“, уверявайки я, че Господ ще се погрижи за тях, докато Той отново изпрати дъжд на земята. Жената направи така и резултатите бяха точно такива, каквито Илия каза, че ще бъдат. Божиите интереси бяха пряко замесени в този инцидент. Ако вдовицата трябваше да се грижи за Илия, тогава Бог трябваше да се погрижи за нея. Човек лесно може да види вяра в това, което Бог каза, както от страна на Илия, така и от страна на вдовицата.
И все пак заедно с това трябва да попитаме: Каква е „непосредствената нужда“, за която питащият говори? Истинска нужда ли е, въпрос на живот и смърт, или е просто нещо, което семейството желае? Въпрос на краен срок ли е, който не може да бъде удължен?
Колко съм готов аз или моето семейство да се жертваме? Готови ли сме да се задоволим с по-малко или да минем без нещо важно за нас, за да можем да дадем на Господа за използване в Неговата служба или за облекчаване на страданията на някой друг? За коринтяните Павел пише във 2 Коринтяни 8:2-4: „че в голямо изпитание на скръб изобилието на тяхната радост и дълбоката им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост; защото свидетелствам, че според силите си, да, и над силите си, те доброволно дадоха, като ни молеха с голяма настойчивост да приемем дара и участието в служението на светиите.“
От друга страна, ако местна църква обяви финансова нужда за проект, който предприема, това не е същото като това, което видяхме в разказа за Илия и вдовицата в Сарепта. Църква, предприемаща проект, за който са необходими финанси, не е същото като Бог, изпращащ Своя пророк някъде и казвайки му как ще бъдат посрещнати нуждите му. Освен това, Църквата нито трябва да заповядва, нито да изисква. Писанието разглежда цялата Църква като подчинена на Христос (Ефесяни 5:24), и ако това е вярно за цялата Църква, то със сигурност трябва да характеризира всяка местна църква.
На Израел в Стария Завет беше заповядано да дава на Бог десятък – 10 процента от това, с което Бог го е благословил. Това беше дължимото на Бога. Жертви и доброволни приношения бяха давани в допълнение към това.
Днешният християнин не е под закон. Няма заповед за християнина да дава определен процент от доходите си на Бога. Казано му е: „Всеки да дава според както е решил в сърцето си, не с неохота или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост“ (2 Коринтяни 9:7). Ние научаваме принципите на християнското даване в глави 8 и 9 на 2 Коринтяни, 1 Коринтяни 16:1-2, Евреи 13:15-16, Галатяни 6:10, Деяния 11:27-30, Деяния 20:35 и на други места в Новия Завет. За съжаление, много християни, и особено проповедници, не виждат разликата между това, което Израел е бил заповядан да прави в Стария Завет, и това, което християнинът има привилегията да прави в днешното време на благодат.
В крайна сметка решението е ваше. Уверете се, че го правите с молитва, търсейки Господа да ви води, вместо да се поддавате на натиск от вашето семейство или от църква.
