Оправдание – Бог обявява човек за праведен
Голяма привилегия е да си в правилни отношения с Бога и като Негови деца да се наслаждаваш на връзка с Него. Каква благословия е да знаеш, че Бог обявява вярващите за „правилни“ с Него, тоест праведни или справедливи в Неговите очи. Терминът „оправдание“ означава „обявяване за правилен с Бога“, нещо, на което се наслаждава всеки човек, който има вяра в Бога. Библията потвърждава това по недвусмислен начин, добавяйки красивия резултат: „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:1 ESV).
Скъпи читателю, имаш ли такъв мир с Бога? Настоятелно те призоваваме да се увериш в това, защото е критично и има вечни последици! Къде и как ще прекараш вечността? Това е въпрос за всяко човешко същество от Адам и Ева насам.
Битие 6 описва хората, които загинаха във всемирния потоп в дните на Ной. „И Господ видя, че злобата на човека беше голяма на земята и че всяка мисъл на сърцето му беше само зло постоянно. И Господ съжали, че беше направил човека на земята, и се наскърби в сърцето Си. И Господ каза: „Ще изтрия човека, когото съм създал, от лицето на земята, човека и животните, и пълзящите твари, и небесните птици, защото съжалявам, че съм ги направил.“ Но Ной намери благоволение в очите на Господа“ (ст. 5-8).
За разлика от хората от неговото поколение, стих 9 описва Ной като „праведен“, което се повтаря в Битие 7:1. Това е първият път, когато Писанието обявява някого за праведен, което означава, че Ной е бил в правилни отношения с Бога. То въвежда библейската доктрина за оправданието – тоест как Бог обявява някого за праведен пред Него. Еврейската дума за „праведен“ се превежда и като „справедлив“ – което е терминът, използван в няколко превода на Битие 6:9: „Ной беше справедлив човек“ (JND, NKJV, KJV).
Освен важното изявление, че той е бил праведен или справедлив пред Бога, ни е казано също: „Ной намери благодат в очите на Господа“ (ст. 8). Това е първото споменаване на „благодат“ в Библията. Първите споменавания на „вяра“ или „убеждение“ също са свързани с оправданието, защото четем, че Авраам „повярва в Господа; и Той му го вмени за праведност“ (Битие 15:6). Следователно оправданието е по благодат чрез вяра, както е записано в Стария Завет и обяснено в Новия. „Оправдани даром по Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Исус“ (Римляни 3:24).
Божията перспектива отхвърля човешките идеи
Оправданието означава, че Бог вижда и провъзгласява този, който наистина вярва, за „праведен“, въпреки минали и настоящи грехове. Само нашият Бог, Създателят и Изкупителят, може да направи това – „Бог е, Който оправдава“ (Римляни 8:33 ESV). Освен това Той може да бъде едновременно „праведен и оправдаващ този, който има вяра в Исус“ (3:26), защото заместническата смърт и телесното възкресение на нашия Господ Исус Христос са победили смъртта. Резултатът за нас е описан като „сега оправдани чрез Неговата кръв“ (Римляни 5:9 KJV). С други думи, да бъдеш обявен за праведен пред и с Бога е възможно само защото Господ Исус Христос „беше предаден за нашите престъпления и беше възкресен за нашето оправдание“ (4:25).
Въпреки че е вярно, че сме оправдани по благодат чрез вяра, това оправдание също води вярващия към добри дела, защото „чрез дела човек се оправдава, а не само чрез вяра“ (Яков 2:24). Яков не говори за дела, за да се спаси, а за дела, които произтичат от голямата благословия да бъдеш спасен и обявен за праведен от Бога и да знаеш това чрез вяра. Хвала на Бога!
Посланието до Римляните ни дава Божиите възгледи по тези въпроси, както са съобщени чрез апостол Павел. То ни представя Божия начин как да дойдем при Него, което е спешен въпрос за уреждане. Ако не сте го направили, не отлагайте; уверете се днес, че сте в правилни отношения с Бога! Апостолът пише: „Защото не се срамувам от благовестието, понеже то е Божия сила за спасение на всеки, който вярва, първо на юдеина, а също и на гърка. Защото в него се открива Божията праведност от вяра във вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вяра“ (Римляни 1:16-17 ESV).
Разгледайте Римляни
Тъй като тази тема е важна за всеки, нека разгледаме кратък преглед на Посланието до Римляните. Всички вярващи от Петдесетница (Деяния 2) са наречени „възлюбени от Бога“, както и „светии“ (Римляни 1:7 KJV). Това ще остане така до грабването (1 Солунци 4:14-18; 1 Коринтяни 15:52-57). След това невероятно събитие Бог ще призове други хора да бъдат спасени, но те ще принадлежат към различни семейства, а не към едното тяло, Църквата, както ние днес по Божия благодат.
Освен това, никой не може да стане праведен чрез собствени усилия, а само чрез Божието благоволение, основано на извършеното дело на нашия Господ Исус Христос. „Всички съгрешиха и не достигнаха до Божията слава“ (Римляни 3:23). Без никакви собствени ресурси да се оправиш с Бога, като Му се довериш въз основа на това, което Бог е направил чрез Христос, промяната е възможна. Само по този начин човек може да има мир с Бога – не въз основа на собствените си усилия да се подобри, а чрез това, което Христос е извършил и постигнал веднъж завинаги. Ето как Бог може да обяви за праведен този, който Му се доверява, както направи Авраам, бащата на всички вярващи (Римляни 4).
Да си в правилни отношения с Бога не е резултат от спазване на закона. Вместо това, то е поради Божието обявяване по благодат за всеки, който изповядва греховете си и се доверява на Господ Исус. Няма друг начин да се оправиш с Бога (Римляни 5). Това води до предизвикателството да се отпуснеш и да оставиш Бог да действа, което означава да дадем пълен контрол на Светия Дух, така че Бог да може да ни използва както Той желае. Тогава Той ще ни води да почитаме Бога, с щастлив и богоугоден живот (Римляни 6–8).
Във втората част на Римляни, глави 9–11, научаваме за Божиите планове за Неговия земен народ Израел и как Той ще изпълни обещанията Си, дадени отдавна, въпреки че изглежда невъзможно. В крайна сметка това ще донесе слава на Бога. Той не отхвърли тези планове, когато въведе периода, или епохата, на благодат за евреи и езичници, защото ще ги изпълни след грабването.
В третата част на Римляни апостолът завършва, като призовава всички вярващи да се посветят изцяло на живот за Божия слава (Римляни 12). Той също така ни наставлява да почитаме различните власти, под които сме поставени в този свят (Римляни 13). Апостолът ни увещава да живеем в хармония с всички вярващи, като се учим да бъдем и да функционираме като полезни инструменти за Учителя, следвайки примера на Павел (Римляни 14–15). Накрая, посланието на евангелието предполага, че всички вярващи трябва да живеят за Божия слава като инструменти за Неговото почитане и с любов един към друг. Служението на Павел ни води до по-пълно разбиране на Божия вечен план, да Му служим и да Му се покланяме, и да бъдем благословение за вярващите (Римляни 16).
Една история, която Господ разказа
„Разказа и тази притча на някои, които се доверяваха на себе си, че са праведни, и презираха другите: Двама мъже отидоха в храма да се молят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, застанал сам, се молеше така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора, изнудвачи, несправедливи, прелюбодейци, или дори като този бирник. Постя два пъти седмично; давам десятък от всичко, което придобивам.“ Но бирникът, застанал далеч, дори не смееше да вдигне очи към небето, а биеше гърдите си, казвайки: „Боже, бъди милостив към мен, грешник!“ Казвам ви, този човек си отиде вкъщи оправдан, а не другият. Защото всеки, който се въздига, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лука 18:9-14 ESV).
Тази притча ни помага да разберем правилното отношение, което е необходимо за връзка с Бога. За да бъдем оправдани, или обявени за правилни с Бога, трябва да се смирим и да се съдим в Божията светлина, като приемаме Неговите наставления. Няма място за гордост или самоправедност по въпроса за оправданието, защото цялата хвала принадлежи само на Бога.
В заключение, ще се позовем и отчасти ще цитираме няколко пасажа от Писанието:
Но сега Божията праведност се яви независимо от закона, макар че Законът и Пророците свидетелстват за нея – Божията праведност чрез вяра в Исус Христос за всички, които вярват. Защото няма разлика: защото всички… (моля, прочетете Римляни 3:21–4:25). – „Братя, желанието на сърцето ми и молитвата ми към Бога за тях [Израел] е да бъдат спасени. Защото им свидетелствам, че имат ревност за Бога, но не според знание. Защото, като не познаваха Божията праведност и се стремяха да установят своята собствена, те не се покориха на Божията праведност…“ (моля, прочетете Римляни 10:1–13). – „Ние самите сме евреи по рождение, а не езичници грешници; но знаем, че човек не се оправдава чрез делата на закона, а чрез вяра в Исус Христос, така и ние повярвахме в Христос Исус, за да бъдем оправдани чрез вяра в Христос, а не чрез делата на закона…“ (моля, прочетете Галатяни 2:15–3:29). –
