„Какво е Аполос? Какво е Павел? Само служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всекиго. Аз насадих, Аполос поливаше, но Бог даваше растежа. Така че нито който сади е нещо, нито който полива, а Бог, Който дава растежа. А този, който сади, и този, който полива, са едно; и всеки ще получи своята награда според своя труд.“
1 Коринтяни 3:5–8
Събранието в Коринт е имало много трудности, и една от първите споменати е, че те са били човекоцентрични, вместо Христоцентрични. Виждаме това в първа глава, където Павел пише:
„Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите едно и също и да няма разцепления между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото ми стана известно за вас, братя мои, от домашните на Хлоя, че има раздори между вас. А това казвам, че всеки от вас казва: „Аз съм Павлов“, „Аз съм Аполосов“, „Аз съм Кифов“, „Аз съм Христов“. Разделен ли е Христос? Павел ли беше разпънат за вас? Или в името на Павел бяхте кръстени?“ (1 Коринтяни 1:10–13).
Лесно е за нас да издигнем Божи човек, фокусирайки очите си върху дара, който Христос е дал на тялото (Ефесяни 4:11), вместо върху Самия Дарител на дара. Ето защо Павел поставя Кръста пред коринтяните в първа глава. Кръстът изцяло отстранява човека и поставя Човека, Исус Христос, пред нас.
Павел нарича този фокус върху хората плътскост – живот според плътта. Той пита:
„Защото, щом между вас има завист, раздори и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли като обикновени хора? Защото, когато един казва: „Аз съм Павлов“, а друг: „Аз съм Аполосов“, не сте ли плътски?“ (1 Коринтяни 3:3–4).
Христос, като възкръснала Глава, е дал дарове на Своето тяло. Няма нищо лошо в това да ценим даровете, но трябва да държим най-важно в умовете си, че плодът на тези дарове е от Господа. Два пъти в нашия пасаж четем: „но Бог даваше растежа“ и „но Бог дава растежа.“ Всеки плод, който е дошъл или някога ще дойде, е защото Бог дава растежа. Съдът, който Той използва, е просто канал – и нищо повече.
Котва за днес
Когато очите ни са върху възкръсналата Глава, сърцата ни могат да кажат: „Но Бог,“ и устата ни могат да Му въздадат хвала!
