Влиянието на благодатта върху поведението на християните спрямо света
По отношение на поведението на християните спрямо света, благодатта е прогонила насилието и духа на бунт и съпротива, които вълнуват сърцата на невярващите и които имат своя източник в самоволието, стремящо се да поддържа собствените си права спрямо другите.
Християнинът има своя дял, своето наследство другаде; той е спокоен и покорен тук и готов да върши добро. Дори когато другите са насилствени и несправедливи към него, той помни, че някога и той е бил такъв: труден урок, защото насилието и несправедливостта разпалват сърцето; но мисълта, че това е грях и че и ние някога сме били негови роби, поражда търпение и благочестие. Само благодатта е направила разликата и според тази благодат трябва да действаме спрямо другите.
Човекът по плът; добротата на Бог-Спасител; осъзнаването на това, което бяхме, и начина, по който Бог е действал, се съчетават, за да управляват нашето поведение спрямо другите
Апостолът дава тежко обобщение на характеристиките на човека по плът — това, което някога бяхме. Грехът беше глупост — беше непокорство; грешникът беше измамен — беше роб на похоти, изпълнен със злоба и завист, омразен и мразещ другите. Такъв е човекът, характеризиран от греха. Но се яви добротата на Бога, на Бог-Спасител, Неговата добра воля и милосърдие към хората (сладък и скъпоценен характер на Бога!). Характерът, който Той е приел, е този на Спасител, име, особено дадено Му в тези три послания, за да носим неговия отпечатък в нашето ходене, за да проникне той в нашия дух. Нашето ходене в света и нашето поведение спрямо другите зависят от принципите на нашите взаимоотношения с Бога. Това, което ни е направило различни от другите, не е някаква заслуга в нас самите, някакво лично превъзходство: ние някога бяхме като тях. Това е нежната любов и благодат на Бога на милостта. Той е бил добър и милостив към нас: ние знаем какво е това и сме такива към другите. Вярно е, че в очистването и обновяването ни тази милост е действала чрез принцип и в сфера на живот, които са изцяло нови, така че не можем да ходим със света, както преди; но ние действаме спрямо другите, които все още са в калта на този свят, както Бог е действал спрямо нас, за да ни изведе от нея, за да можем да се наслаждаваме на онези неща, на които, според същия принцип на благодат, желаем и другите да се наслаждават. Осъзнаването на това, което някога бяхме, и на начина, по който Бог е действал спрямо нас, се съчетават, за да управляват нашето поведение спрямо другите.
Двойственият характер на Божието дело в нас
Сега, когато се яви добротата на Бог-Спасител, това не беше нещо неясно и несигурно; Той ни спаси, не чрез дела на праведност, които сме извършили, а според Своята милост, като ни уми и ни обнови. Това е двойственият характер на делото в нас, същите две точки, които намираме в Йоан 3 в Господния разговор с Никодим; освен че тук е добавено това, което сега има своето място поради делото на Христос, а именно, че Светият Дух също е излят върху нас изобилно, за да бъде силата на този нов живот, на който Той е източник. Човекът е умит, очистен. Той е умит от предишните си навици, мисли, желания, в практически смисъл. Ние мием нещо, което съществува. Човекът беше морално лош и осквернен във вътрешния и външния си живот. Бог ни е спасил, като ни е очистил; Той не можеше да го направи по друг начин. За да бъдем във връзка със Себе Си, трябва да има практическа чистота.
Очистване чрез възраждане: нов живот, нови мисли, ново творение
Но това очистване беше пълно. Не беше външната страна на съда. Беше очистване чрез възраждане; идентифицирано с предаването на нов живот без съмнение, който е източник на нови мисли, във връзка с новото Божие творение и способен да се наслаждава на Неговото присъствие и в светлината на Неговото лице, но който сам по себе си е преход от състоянието, в което бяхме, в изцяло ново, от плът чрез смърт в състоянието на възкръснал Христос.
Силата, действаща в и съпътстваща новия живот: енергия, която дава и произвежда новото
Но имаше сила, която действаше в този нов живот и го съпътства в християнина. Това не е просто субективна промяна, както казват. Има активен божествен Агент, който дава нещо ново, на което Той Сам е източник – Самият Свети Дух. Това е Бог, който действа в творението (защото чрез Духа Бог винаги действа непосредствено върху творението); и именно в характера на Светия Дух Той действа в това дело на обновление. Това е нов източник на мисли във връзка с Бога; не само жизнена способност, но и енергия, която произвежда новото в нас.
Светият Дух, излят върху нас, продължава да поддържа със Своята сила насладата от връзката
Възниква въпросът: „Кога става това обновление чрез Светия Дух?“ В началото ли е, или е след възраждането, за което говори апостолът? Мисля, че апостолът говори за него според характера на делото; и добавя „излят върху нас“ (което характеризира благодатта на този настоящ период), за да покаже, че има допълнителна истина, а именно, че Светият Дух, като „излят върху нас“, продължава, за да поддържа със Своята сила насладата от връзката, в която ни е въвел. Човекът е очистен във връзка с новия ред на нещата; но Светият Дух е източник на изцяло нов живот, изцяло нови мисли; не само на ново морално същество, но и на предаване на всичко, в което това ново същество се развива. Не можем да отделим природата от обектите, по отношение на които природата се развива и които формират сферата на нейното съществуване и я характеризират.
Духът е Източникът на мислите и цялото морално същество на новия човек: ние не само сме родени от Него, но Той действа в нас
Светият Дух е Този, Който дава мислите, Който създава и формира цялото морално същество на новия човек. Мисълта и това, което мисли, не могат да бъдат разделени, морално, когато сърцето е заето с нея.
Светият Дух е източникът на всичко в спасения човек: той е окончателно спасен, защото това е случаят с него. Светият Дух не само дава нова природа; Той ни я дава във връзка с изцяло нов ред на нещата („ново творение“) и ни изпълва по отношение на нашите мисли с нещата, които са в това ново творение. Това е причината, че, въпреки че сме поставени в него веднъж завинаги, това дело – по отношение на действието на Светия Дух – продължава; защото Той винаги ни съобщава все повече и повече от нещата на този нов свят, в който ни е въвел. Той взема от нещата на Христос и ни ги показва; и всичко, което Отец има, е Христово. Мисля, че „обновяването на Светия Дух“ обхваща всичко това; защото Той казва: „който Той изля върху нас изобилно.“ Така че не само сме родени от Него, но Той действа в нас, съобщавайки ни всичко, което е наше в Христос.
Исус Христос е средството: пълнотата на насладата чрез силата на Светия Дух
Светият Дух е излят върху нас изобилно чрез Исус Христос, нашия Спасител, за да бъдем, оправдани чрез благодатта на този Спасител, наследници според надеждата за вечен живот. Мисля, че предшественикът на „за да“, ст. 7, е „умиването на възраждането и обновяването на Светия Дух“; и че изречението „който Той изля върху нас изобилно чрез Исус Христос, нашия Спасител“ е допълнителна скоба, въведена, за да ни покаже, че имаме пълнотата на насладата от тези неща чрез силата на Светия Дух.
Оправдани чрез Христовата благодат, която дава вечен живот; наследници според надеждата за вечен живот
Така Той ни е спасил чрез това обновление, за да бъдем наследници според надеждата за вечен живот. Това не е нищо външно, земно или телесно. Благодатта ни е дала вечен живот. За тази цел сме били оправдани чрез Христовата благодат. Така има енергия, сила, надежда, чрез богатия дар на Светия Дух. За да участваме в него, сме били оправдани чрез Неговата благодат, а нашето наследство е в нетленната радост на вечния живот.
Божията милост и богатството на Неговата благодат
Бог ни е спасил не чрез дела – нито чрез нещо, което сме, а чрез Своята милост. Но след това Той е действал спрямо нас според богатството на Своята собствена благодат, според мислите на Своето собствено сърце.
Доведени с благодарност към Бога да почувстваме какъв е нашият вечен дял пред Него: съвестта е подтикната да уважава всичко, което Той е установил
С тези неща апостолът желае Тит да се занимава – с това, което ни въвежда с благодарност в практическа връзка със Самия Бог и ни кара да почувстваме какъв е нашият дял, нашият вечен дял, пред Него. Това въздейства върху съвестта, изпълва ни с любов и добри дела, кара ни да уважаваме всички взаимоотношения, на които Сам Бог е център. Ние сме във връзка с Бога според Неговите права; ние сме пред Бога, Който кара всичко, което Сам е установил, да бъде уважавано от съвестта.
Гностическият юдаизъм, противопоставящ се на евангелието: да се избягва
Празни въпроси и спорове относно закона Тит трябваше да избягва, заедно с всичко, което би унищожило простотата на нашето отношение с Бога според непосредственото откровение на Самия Него и на Неговата воля в Исус Христос. Все още гностическият юдаизъм се противопоставя на простотата на евангелието; това е законът и човешката праведност, и това, което чрез посреднически същества унищожава простотата и непосредствения характер на нашето отношение с Бога на благодатта.
Указания да се отхвърли, след многократно увещание, този, който се опитва да наложи собствените си мнения и по този начин да образува партии в събранието: неговото самоосъждане
Когато някой се опитваше да наложи собствените си мнения и по този начин да образува партии в събранието, след като го увещаваше веднъж и втори път, той трябваше да бъде отхвърлен; вярата му беше подкопана. Той греши, той е осъден от себе си. Той не е доволен от Божието събрание, от Божията истина: той иска да създаде своя собствена истина. Защо е християнин, ако християнството, както Бог го е дал, не му е достатъчно? Като създава партия за собствените си мнения, той осъжда себе си.
Християнската дейност, породена от Божията любов; положени усилия, за да се наслади стадото на цялата предоставена помощ
В края на посланието имаме малък поглед върху християнската дейност, която Божията любов поражда, усилията, положени, за да се наслади стадото на цялата помощ, с която Бог снабдява събранието. Павел желаеше Тит да дойде при него: но критяните се нуждаеха от неговите услуги; и апостолът прави пристигането на Артемас или Тихик (последният добре известен с услугите, които е оказал на Павел) условие за заминаването на Тит от полето, в което е работил. Откриваме също, че Зинас, юрист, и Аполос, който също е проявил активната си ревност в Ефес и Коринт, са били склонни да се занимават в Крит с Господното дело.
Два вида работници: свободата на апостола от завист; съвет към християните да се научат да вършат полезна работа
Забележете също, че имаме два вида работници: тези, които бяха в лична връзка с апостола като съработници, които го придружаваха и които той изпращаше другаде, за да продължат започнатото от него дело, когато той вече не можеше да го извършва сам; и тези, които работеха свободно и независимо от него. Но нямаше завист от тази двойна дейност. Той не пренебрегваше стадото, което му беше скъпо. Той се радваше, че всеки, който беше здрав във вярата, ще полива растенията, които той сам беше засадил. Той насърчава Тит да им показва цялата си привързаност и да им осигурява всичко необходимо по време на пътуването им. Тази мисъл му подсказва следния съвет; а именно, че би било добре християните да се научат как да вършат полезна работа, за да задоволяват нуждите на другите, както и своите собствени.
Специални привързаности и взаимоотношения в Божието събрание
Апостолът завършва посланието си с поздравите, които християнската любов винаги поражда; но, както видяхме в началото, тук няма същото разширяване на сърцето, което намираме в посланията на Павел до Тимотей. Благодатта е същата навсякъде; но има специални привързаности и взаимоотношения в Божието събрание.
