Помнете, християни, че безкрайното величие и великолепие на Бог, както и Неговото удивително снизхождение, ще отговорят на много от вашите запитвания и ще премахнат някои от вашите съмнения.
Например, вие питате: Как може да е вярно, че Бог толкова обича свят, толкова грешен и незначителен като този (който, би си помислил човек, би бил изгубен в необятността на Неговите дела) – та да изпрати Своя Единороден Син в него, за да спаси изгубения и паднал човек? Как може да е вярно?
Отговорът е ясен: Защото „Той е Високият и Възвишеният“; и в Неговите очи един свят не е по-незначителен от хиляда, а хиляда не са по-важни от един; и защото е Негова слава да съжалява падналите и нещастните; и „да съживи сърцето на смирените и духа на съкрушените“.
Отново питате: Как може да е вярно, че когато сме обзети от мъка и страх, трябва да влезем в стаичката си и да излеем пълнотата на сърцата си – как може да е вярно, че стенанията и сълзите, виковете и въздишките на безполезни, нещастни индивиди като нас, трябва да достигнат до ушите на Всемогъщия Господ и да осигурят някакво избавление или отговор на мир?
Отговорът е ясен: Защото „Той е Високият и Възвишеният“, в чието присъствие хиляда архангели, в Небето на небесата, наистина не са повече от най-низшата, пълзяща, бореща се душа в колиба от прах; и защото е едно съществено проявление на Неговото величие да обръща внимание на съкрушеното желание; и е едно от Неговите любими занимания „да издига бедния от бунището“; „да каже на уплашеното сърце: бъди силно!“
Отново, това ли е вашият език: „О! Какво ще правим, когато Бог се издигне да ни съди?“ Как може да е вярно, че някога ще преминем през „долината на смъртната сянка“ с някакво спокойствие или ще издържим да стоим пред Неговия гол съд с някаква увереност или надежда?
Отговорът е ясен: Защото Той може така да успокои умовете ви, че да изгубите усещането за цялото величие и страховитост на божественото величие и сила, доколкото те биха ви причинили страдание, в мекотата и нежността на всички най-познати и скъпи черти и отношения, в които Той стои към вас; така че да не изпитвате повече ужас от промяната на световете, отколкото овца би изпитала, когато е водена от ръката на овчаря от едно пасище на друго, или дете, когато е преместено от усмихнат баща от една стая на жилището си в друга.
О! Щастието на християнина, че има Господ за свой Бог! Какво блаженство е свързано с това възхитително присвояване! Ти си моят Бог и аз ще Те хваля! Ти си моят Бог и аз ще Те възвисявам! И, вярващи, има основание за това присвояване. Няма нищо друго, което наистина да е ваше. Вашето богатство не е ваше – децата ви не са ваши – душите ви не са ваши – но Бог е ваш! Можете да кажете с църквата: „Бог, дори нашият собствен Бог, ще ни благослови.“
