„Правда и правосъдие са основата на Твоя престол!“ (Псалм 89:14) „Правдата на Бог е „Неговата святост в действие.“ Нека отидем на мястото, определено като сцена на нейното най-тържествено проявление. В дълбините на вечността в миналото се чу призивът: „Събуди се, о, Меч, срещу Моя Пастир и срещу Човека, Който е Мой Другар!“ Тази тайнствена мисия е изпълнена. Пастирът е поразен. Мириади осъдени духове не биха могли да понесат неумолимата праведност на Бог, както когато на кръста на Голгота един самотен глас изпрати плачещия вик: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил!“
Вярващи, радвайте се! Правдата, която преди е изисквала изпълнението на праведна присъда над изгубени милиони — сега може да се обедини с Милостта в прибирането на отмъстителния меч и ликуването над изкупени мириади. „Законът“, който доведе целия свят „виновен пред Бога“, може да ликува с Милостта — виждайки всяко свое изискване изпълнено, всяко свое искане удовлетворено; Самият Законодател „Праведният и все пак Оправдаващият;“ развързващ всяка верига на осъждение и произнасящ „Невинен!“
„О, Законе!“ казва Лутер, „Аз удавям съвестта си в раните, кръвта, смъртта, възкресението и победата на Христос!“ Чудна мисъл! — Правдата, самото качество, което изключваше грешника — е станало първото, което отваря врата за добре дошли; провъзгласявайки, че безкрайната заслуга — е отменила безкрайната незаслуга; безкрайната святост — е покрила безкрайния грях! Докато „праведността и справедливостта“ са обиталището на Божия престол, е направена уговорка, чрез която, в пълно съответствие с всеки принцип на Неговото морално управление, „милостта и истината“ могат да вървят непрекъснато пред Неговото лице!
Читателю, добре е често да се спираш така благоговейно на непреклонната Правда на твоя Бог. Тя ще увеличи и подобри за теб богатствата на Неговата благодат, славата на изкуплението и скъпоценността на Исус. Ако грешникът трябва да бъде спасен, „съдът трябва да бъде положен по линията, а правдата по отвеса!“
Казва Лефевр: „Безгрешният трябва да бъде осъден — ако виновният трябва да бъде освободен. Благословеният трябва да понесе проклятието — ако проклетите трябва да бъдат въведени в благословение. Животът трябва да умре — ако мъртвите трябва да живеят!“ „Една вечер в молитва“, казва Хенри Мартин, „имах толкова близки и плашещи видения за Божия съд над грешниците в Ада, че плътта ми трепереше от страх от тях. Аз полетях треперейки към Исус Христос, сякаш пламъците ме обхващаха! О! Христос наистина ще ме спаси — иначе трябва да загина!“ Душа моя! хвани се за това трогателно просто уверение, на което Правдата е поставила своя печат: „Който вярва в Него, няма да загине!“ „Няма да загине!“ Правда и Бог на правдата, провъзгласяващи такова велико спасение — безопасност от ужасите на нарушен закон — почивка от обвиненията на виновна съвест — спокойствие в перспективата на смъртта! Благодат тук! Слава след това! О, какво повече може да се нуждае грешникът — или Бог да даде!
„И в мир ще легна, и ще спя, защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност!“ (Псалм 4:8)
