„А на Този, Който може да направи несравнимо повече от всичко, което просим или мислим, според силата, която действа в нас.“ (Ефесяни 3:20) Понякога се чувстваме така, сякаш можем да впечатлим Бога с всичко, което се опитваме да направим за Него и Неговата църква. И все пак Бог все още не е впечатлен дори от най-грандиозните човешки стремежи (Псалм 8:3-4). Никога няма да си поставите толкова голяма цел или да се опитате да изпълните толкова значима задача, че Бог да няма нещо много по-велико, което би могъл да направи във и чрез вашия живот. Савел от Тарс работеше по-усилено от всеки друг, за да впечатли Бога с усилията си, само за да открие, че най-големите му постижения са били само боклук в сравнение с Божията воля за живота му (Филипяни 3:7-8).
Нашият проблем е, че твърде лесно се увличаме по собствените си планове. Ако се опитваме да правим благородни или трудни неща, предполагаме, че трябва да изпитваме максималния потенциал за живота си и че Бог трябва, следователно, да е доволен от нас. Докато не чуем от Бога, не можем дори да си представим всичко, което животът ни би могъл да стане, или всичко, което Бог би могъл да постигне чрез нас.
Трябва да си напомняме, че Отец вижда „голямата картина“, че Неговата сила далеч надхвърля нашето ограничено въображение. Трябва да оставим настрана собствения си дневен ред, колкото и възвишен да е той. Никога не трябва да се задоволяваме със собствените си мечти, защото те са най-много ограничени. Когато следваме Божието напътствие, ще станем свидетели на неща, които се случват в живота ни, които могат да бъдат обяснени само с Неговото мощно присъствие. Как бихме могли да бъдем доволни от нещо по-малко?
