Винаги помнен
Понякога, когато искам да си спомня нещо, го пиша на дланта на лявата си ръка. Разбира се, това съобщение остава само докато не се измие.
Когато евреите бяха нападнати от враговете си, те си мислеха, че Бог ги е забравил. Но им беше казано: „Може ли майка да забрави бебето на гърдите си и да няма състрадание към детето, което е родила? Дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя! Виж, Аз съм те гравирал на дланите на ръцете Си; стените ти са винаги пред Мен“ (Исая 49:15-16 NIV). Това беше постоянно послание, като татуировка. Йерусалим беше заобиколен от стени. Въпреки че бяха разрушени при вавилонското завоевание, Бог знаеше ситуацията. Така че, независимо от обстоятелствата, Бог винаги ги помнеше.
Давид знаеше, че Бог знае всичко за нас и ни наблюдава постоянно: „Господи, Ти си ме изследвал и ме познаваш. Ти знаеш кога сядам и кога ставам; Ти възприемаш мислите ми отдалеч. Ти различаваш излизането ми и лягането ми; Ти си запознат с всичките ми пътища. Преди да има дума на езика ми, Ти я знаеш напълно, Господи“ (Псалм 139:1-4).
След Своята смърт и възкресение, Исус имаше белезите от разпятието на ръцете Си. Пиърсингът на тялото е модно изявление днес, но това бяха доказателства за жестоко малтретиране и голямо страдание. Тома нямаше да повярва, че това е Исус, освен ако не види белезите от гвоздеите на ръцете Му и не сложи пръста си там, където бяха гвоздеите (Йоан 20:25-28). Но той повярва, когато видя белезите. Исус все още носи белезите от разпятието в Своето възкресено тяло – те са постоянни. Това означава, че Той винаги ще ни помни като тези, за които е страдал. Никога няма да бъдем забравени и не трябва да се страхуваме от опасностите около нас. Както Неговите рани са видими за всички, които ще Го видят, така и Неговото велико дело на спасение ще бъде помнено завинаги.
