Но Бог поведе народа по пътя на пустинята към Червено море. И израилтяните излязоха от египетската земя, въоръжени за битка.
Изход 13:18
Бог избави Своя избран земен народ от робството на Египет. Винаги сме били учени, че най-късото разстояние между две точки е права линия, но когато погледнете картата, пътят през пустинята не е бил нито права линия, нито най-късият маршрут. Защо Господ ги е повел по този път, вместо по по-късия?
Господ винаги има Своите причини да прави това, което прави: „Що се отнася до Бога, Неговият път е съвършен“ (Псалм 18:30). Той има цел за всичко, което прави, и за всичко, което допуска в живота на Своите. В този случай ни е казано: „Тогава, когато фараонът пусна народа, Бог не ги поведе по пътя на филистимската земя, макар че беше близо; защото Бог каза: „Да не би народът да промени решението си, когато види война, и да се върне в Египет““ (Изход 13:17).
Господ познаваше сърцата на Своя народ. Той знаеше, че ако тръгнат по лесния път, ще обърнат сърцата си обратно към Египет. Той знаеше, че се нуждаят от трудностите пред тях, за да ги оформи и направи такива, каквито Той ги е предназначил. Той ги поведе по този неочакван маршрут – защо? Защото като нация те никога не бяха познавали битка. Този стих в Псалм 18:30 продължава да казва: „Словото на Господа е доказано; Той е щит за всички, които Му се доверяват.“ Господ знаеше, че предстоят битки, и чрез трудностите, които Той допусна, Той ги подготвяше.
Той щеше да бъде техен водач в пустинята. Той вървеше пред тях с огнен стълб през нощта и облак през деня (Изход 13:21). Това беше Неговата божествена система за напътствие – Неговият „G.P.S.“ За вярващия днес ние също имаме божествен G.P.S. („Божия система за позициониране“). Той ни позволява да минаваме през трудни пътища, за да ни научи на зависимост от Него!
Египтяните бяха зад тях, Червено море пред тях – те бяха хванати в капан по средата. Но Бог действаше! Фараонът мислеше, че е хванал в капан Божия народ, но в Своя суверенен и всезнаещ контрол, Господ ги беше поставил точно там, където трябваше да бъдат. Господ нареди на Моисей и Той отвори Червено море. Божият народ премина по суха земя, със стени от вода от всяка страна. Препятствията на фараона зад тях и Червено море пред тях не бяха пречка за Бога, Който изпълняваше Своите цели със Своя народ.
Неговото наставление към тях беше:
„Стойте мирно и вижте спасението от Господа“ (Изход 14:13).
Котва за днес:
Не с несигурна стъпка Ние вървим по пустинния си път; Добре познат глас ни е призовал Към вечен ден.
Той не ни оставя сами да проследим Пътя си през пустинята; Но ни води все още, с жива благодат, Към дома, където бързаме.
С търпение тогава вървим по пътя – Нашата вяра и смелост изпитани – И се доверяваме на любовта, която носи всеки товар, За да скрие сърцата ни от скръб.
– Дж. Н. Дарби
