„Бог е любов.“ (1 Йоан 4:16) „Единствената истинска тайна на Библията“, казва един стар писател, „е тайната на Любовта.“ „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син.“ Какво? За един изгубен и съсипан свят – Принцът на Живота да напусне Своя трон на слава, да слезе в долина на сълзи и да умре с позорна смърт на горчивото дърво! Неизразима любов! Неизказана любов! Размишлението на скептика от отминала епоха може би понякога е формирало размишлението на по-добри умове: „Това е твърде голямо – твърде добро е, за да е истина!“ Безкрайно величие – състрадаващо безкрайна слабост! Великото Слънце на небето, Изворът на несътворена светлина – претърпяващо затъмнение от мрак и кръв заради една свещ, която трепти в нищото, в сравнение с Неговите лъчи.
„Бог толкова възлюби света!“ Човек никога не може да стигне по-далеч в разрешаването на чудния проблем. Самата вечност ще образува стълба – светиите ще се изкачват стъпка по стъпка по нейните възходящи слави – но, докато перспективата се разширява, всеки ще изрече същото признание: „Любовта на Христос, която надминава всяко знание!“
Душа моя! Стреми се да проникнеш в тайните на тази Любов на твоя обожаван Изкупител! Преди всяко време – тази любов започна. Имаме проблясъци от нея, избухващи от дълбините на минала вечност: „Тогава бях при Него, като един отгледан с Него, и всеки ден бях Негова радост, винаги се радвах пред Него!“ И „когато дойде пълнотата на времето“, макар да предвиждаше всички Свои неизказани страдания – нищо не би Го възпряло да следва Своя мъчителен път: „Той твърдо реши да отиде в Йерусалим.“ Още – сякаш копнеещ за часа на победата, Той възкликна: „Предстои Ми ужасно кръщение – и съм под тежко бреме, докато то не се изпълни!“
Помислете за тази любов сега! „ Живите въгленив кадилницата от древността са слаб образ на пламенната жар на привързаност, която все още се проявява от нашия Велик Първосвещеник зад завесата, в полза на Неговия народ. Там Той носи името на всеки от тях, неизличимо гравирано на Неговия нагръдник. Обичайки ги отначало – Той ще ги обича докрай.
Земната любов може да изстине и да се промени; земната любов може да умре. Не така е любовта на този „Приятел на приятелите.“ Неговата любов е силна като смъртта – оцеляваща след смъртта – не, безсмъртна като вечността! Чуйте Неговото собствено обяснение за нейната интензивност: „Както Отец Ме е възлюбил – така и Аз съм възлюбил вас!“
„Виждате в Него;“ казва един стар писател, „океан от любов без дъно, без граници, преливащ бреговете на Небето, стичащ се към този свят, за да отмие низостта на човека!“ Благословен Исусе! Колко студена, непостоянна и преходна е била моята любов към Теб – в сравнение с Твоята любов към мен! Доведи ме повече под нейното ограничаващо влияние. Нека това бъде надписът на всички мои мисли и действия – на всички мои занимания и време, „Аз не съм свой. Господи, аз съм Твой! Как мога да Те обичам достатъчно, Ти, Който толкова ме обичаш! Моят живот отсега нататък ще бъде едно благодарствено приношение на хвала за Твоите изкупителни милости!“ Стоейки тази нощ на бреговете на този безграничен океан – оглеждайки неговата дължина и ширина – всяка вълна мърмори: „Мир на земята – и добра воля към хората,“
Аз ще легна и ще спя в мир, защото само Ти, Господи, ме караш да живея в безопасност! (Псалм 4:8)
