„Зная, че Ти можеш всичко, и че никое Твое намерение не може да бъде осуетено.“ (Йов 42:2)
Никое Божие намерение не може да бъде осуетено. Човек може да има своята злоба, но Бог има Своя път. Човек може да има много да каже, но Бог ще има последната дума. Соломон ни напомня, че „няма мъдрост, нито съвет против Господа“ (Притчи 21:30). А Йеремия добавя своето свидетелство, че „всяко намерение на Господа ще се изпълни“ (Йеремия 51:29).
Братята на Йосиф решиха да се отърват от него, като го продадоха на група мадиамци. Но всичко, което успяха да направят, беше да изпълнят Божията воля. Мадиамците осигуриха безплатен транспорт за Йосиф до Египет, където той се издигна до министър-председател и спасител на своя народ.
Когато човекът, който беше роден сляп, прогледна и се довери на Спасителя, евреите го отлъчиха от синагогата. Беше ли това голяма победа за тях? Не, Исус така или иначе щеше да го изведе, защото Добрият Пастир „вика своите овце по име и ги извежда“ (Йоан 10:3). Така че те просто спестиха на Исус усилието да го направи.
Злобата на хората достигна своя Еверест, когато взеха Господ Исус и, приковавайки Го на кръст, Го убиха. Но Петър им напомни, че Той беше предаден по „предопределения план и предузнание на Бога“ (Деяния 2:23). Бог отмени гигантското престъпление на човека, като възкреси Христос, за да бъде Господ и Спасител.
Доналд Грей Барнхаус разказа историята за един богат земевладелец, който имал красиви дървета в имението си. „Но той имал горчив враг, който казал: „Ще отсека едно от дърветата му; това ще го нарани.“ В тъмнината на нощта врагът се промъкнал през оградата и отишъл до най-красивото от дърветата, и със саби и брадви започнал да работи. В първата светлина на утрото той видял в далечината двама мъже, идващи по хълма на кон, и разпознал единия от тях като собственика на имението. Набързо избутал клиновете и оставил дървото да падне; но един от клоните го хванал и го приковал към земята, наранявайки го толкова лошо, че той умрял. Преди да умре, той изпищял: „Е, отсякох красивото ти дърво“, а собственикът на имението го погледнал със съжаление и казал: „Това е архитектът, когото доведох със себе си. Бяхме планирали да построим къща и беше необходимо да отсечем едно дърво, за да направим място за къщата; и това е дървото, върху което си работил цяла нощ.““
