„Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ (Псалм 23:4)В бащината ми къща на село има малък килер до комина, където държим бастуните или тоягите на няколко поколения от нашето семейство. По време на посещенията ми в старата къща, когато с баща ми излизаме на разходка, често отиваме до килера с бастуните и избираме нашите тояги според случая. Докато сме правили това, често ми е напомняно, че Божието Слово е тояга.
По време на войната, когато преживявахме период на обезсърчение и предстояща опасност, стихът „Няма да се бои от лоша вест; сърцето му е твърдо, уповавайки на Господа“ (Псалм 112:7) беше тояга, с която да вървим през много тъмни дни.
Когато детето ни почина и ние останахме почти съкрушени, намерих друга тояга в обещанието „Плач може да остане за една нощ, но радостта идва сутрин“ (Псалм 30:5).
Когато бях принуден да отсъствам от дома си за една година поради лошо здраве, без да знам дали Бог някога ще ми позволи да се върна у дома и на работа отново, избрах тази тояга, която никога не ме е подвеждала:
„Защото Аз зная плановете, които имам за вас, . . . планове за благоденствие, а не за зло, планове да ви дам надежда и бъдеще“ (Еремия 29:11).Във времена на предстояща опасност или съмнение, когато човешката преценка изглежда безполезна, ми е било лесно да вървя напред с тази тояга:
„В тишина и упование е вашата сила“ (Исая 30:15).И при извънредни ситуации, когато не е имало време за обмисляне или за действие, тази тояга никога не ме е подвеждала:
„Който вярва, няма да бърза“ (Исая 28:16 KJV).Съпругата на Мартин Лутер е казала:
„Никога не бих разбрала значението на различни псалми, не бих оценила определени трудности, нито бих познала вътрешните механизми на душата; никога не бих разбрала практиката на християнския живот и работа, ако Бог никога не беше донесъл страдания в живота ми.“Съвсем вярно е, че Божият жезъл е като показалката на учител за дете, сочеща буква, за да я забележи детето. По същия начин Бог ни посочва много ценни уроци, които иначе никога не бихме научили.
Бог винаги изпраща Своята тояга със Своя жезъл.
„Обувките ти ще бъдат железни и медни; и както дните ти, такава ще бъде и силата ти.“ (Второзаконие 33:25)Всеки от нас може да бъде сигурен, че ако Бог ни изпрати по каменисти пътеки, Той ще ни осигури здрави обувки. Той никога няма да ни изпрати на каквото и да е пътуване, без да ни е добре екипирал.
